Премиерът на Албания е отправил остра нота към македонската държава с безпардонното искане час по-скоро да признаят албанския език за втори офизциален (освен т. нар. македонски, който, както знаем, всъщност е наречие на българския; но това е друга тема).
Това нагло искане бе залегнало и в т. нар. “албанска платформа”, която се оказа препъни-камъкът при съставянето на ново правителство след изборите “на кантар” в западната ни съседка.
И какво друго можеше да се очаква при наличие на цели 4 етнически партии в Македония?
У нас са “само” две. Едната от тях – открито и безсрамно подкрепяна от югоизточната ни съседна държава.
Наистина – странно е защо т. нар. “патриоти” не искат забраната ѝ чрез ДОСТ или Конституционния съд. Вероятно се нуждаят от обект на предизборна риторика и мобилизация на избирателите си… Това са съмнения, изказани от Румен Петков, но твърде вероятно – истински. Много жалко, ако е така. Искане за забрана на ДОСТ би трябвало да отправят и от ДПС.
Едно от основните искания на тази откровено антиконституционна и спонсорирана отвън партия е за признаване на турския език за официален. То е подкрепяно от господарите ѝ. Примерът с Македония би трябвало да ни послужи като тежък урок.
