Скъсаха се обувките на Гришата, среднопоставен държавен служител в едно министерство. Просто заваля проливен дъжд и прогизнаха, започнаха да жвакат.
Като се прибра вкъщи, Гришата ги свали с облекчение и хубавичко огледа подметките им. Да, бяха изтрити; имаха и дупка. Нямаше как да ги ремонтира.
Народът ни има приказка: “удобен като стара обувка”; тя е вярна, като всички негови мъдрости. Старите обувки не правят пришки и мазоли, краката влизат лесно в тях, без помощта на обувалка. Можеш по всяко време да ги събуеш и после – отново нахлузиш.
“Няма нищо вечно на този свят. Панта рей”, въздъхна примирено Гришата, отиде на балкона и с премерен жест ги изхвърли към кофата за смет. Тупнаха точно пред нея, подскочиха и замряха, една върху друга, като в братска прегръдка преди разстрел..
Излегна се на дивана, пусна телевизора, но не го гледаше. Чувстваше се така, сякаш е откъснал късче от сърцето си.
Старите обувки… Сбогуваше се мислено с тях, като най-верни приятели.
Видя се как се промъква крадешком в апартамента на комшийката-вдовица и ги изува, развълнуван като юноша пред пред първа целувка. Така ги събу и в дома на една колежка, чийто мъж бе заминал на балнеосанаториум, но внезапно се бе върнал и Гришата трябваше да ги обува със светкавична скорост, преди да скочи през прозореца (Божия благословия бе, че живееха на партера!) Видя ги събути и в дома на министъра, при когото бе отишъл със заклано агне, за да изпроси повишение. После – как неловко пристъпва с тях в клуба на партията, в която трябваше да се запише да членува, като гаранция за предана служба.
Чудна работа: как едни стари обувки могат да навяват толкова много спомени. Сега ги оприличи на бойни другари, с които толкова пъти бе влизал не само в бойна атака, но и в неизбежно отстъпление.
И току нещо го жегна: а нима бойните другари може да бъдат изоставени, когато бъдат ранени?
Нали заедно са давала клетва пред знамето на частта?
И нали дезертьорите и паникьорите ги наказват с разстрел?
Скочи и както си беше с нахлузените домашни чехли, изтича навън да си прибере обратно пробитите стари верни обувки.
Но пред кофата за боклук, вече ги нямаше.
Циганите вече ги бяха отнесли…
