80-годишният юбилей на Царя-Премиер бе отразен по отвратително блудкаво-сладникав начин от нашите вечно наведени медии. Нямаше електронно или книжно издание, които да не изляха своето овцедушно умиление пред Величеството, което дойде преди 16 години, не за да ни оправи за 800 дни, нито да спазва мантрата си “Повервайте ми!” и “Почтеност във всичко”, а просто за да си върне имотите в петорен разбер (чети: да ни ограби), вкл. собствеността на Интенданството и като капак да изсече горите на реституираните гори. Да не говорим за врътките на финансовия му министър с дълга ни.
То не бяха молебени, не бяха най-високопоставени гости, не бяха теманета и целувки от разчувствани дами.
Не бяха розови лиги от устите на репортерките.
Върхът беше вопълът, издаден от някаква лелка от тълпата, наблюдаваща церемонията пред храма “Ал. Невски”: “Позволете да Ви доконсем…”
Какво ще му докосвате на този измамник; светец ли е?! Ами да бяхте натрили стиска памук в костюма му, да си я отнесене вкъщи пред кандилото и да ѝ се кланяте.
Къде е Ботев отново да възкликне гневно:
“Кажи ми, кажи, бедний народе
кой те в таз робска люлка люлее?”;
“И го хранят дор до гроба
само със надежди голи…”
Но Ботев затова го изхвърлиха от учебниците…
Роби сме, харесва ни. Роби ще си останем. Дано децата ни, които нашите собствени управници прокудиха по чужбините да ядат горчивия аргатски хляб, да си променят мисленето.
Днес партията на Неговото Величество я няма изобщо; стопена от рухналото доверие.
Какво, сега ще го възраждаме ли?!
Въпросът ми е отправен към нашите, Божем, държавници и медийните слуги.
