Наскоро по “Господари на ефира” (май това стана единственото социално предаване у нас, по-влиятелно и от беззъбата ни прокуратура!) излъчиха потресаещ репортаж. Едно двегодишно момченце се оплакала вкъщи, че лелките в детската градина го бият.
Нощем бълнувало и се напикавало, дори се нааквало. Майката пъхнала записно устройство в плюшено мече в джоба му. Пуснаха част от записа: беше потресаещо; аз, дето в ръцете ми са умирали хора, получих сърцебиене: то не бяха дивашки крясъци и закани на т. нар. лелки към беззащитните дечица, то не бяха техни жалостиви ревове и молби за пощада. Имах чувството, че се намирам в концлагер.
Директорката на градината “Майор Томпсън” отказа да се срещне с Боби Ваклинов за интервю; нещо повече – скри се, била си взела отпуска.
Слушал съм и за други подобни престъпления (какво друго, освен престъпление е да малтретираш немощни деца?) в други столични детски градини. Да не забравяме и момиченцето, което почина след ритник в корема; нима директорката на градината ще остане ненаказана?!
Тогава се сетих за Кучката от Бухенвалд Илзе Кох, която одирала кожите с татуировки на концлагеристи, за да си прави абажури, чанти и подвързии на книги.
Да, не преигравам: с какво друго може да се сравни поведението на тези “лелки”, малтретиращи безпомощни деца? Като получават и заплата за това. Сетих се и за лудата акушерка, дето зверски удря новородени бебенца по главата с бутилка, за да… не плачат. Акушерката също е получавала заплата. Още не могат да я осъдят.
Илзе Кох (1906 – 1967) получава доживотна присъда за злодеянията си. След 20 години се самоубива.
А при нас – защо няма закон за съответно строго наказание? Уволнението на съответните “лелки” и директорки на градини е едно на ръка; то просто е задължително.
Но въпросът има и друга морална страна.
Двамата бащи, осмелили се да сигнализират до “Господари на ефира”, криеха лицата си. Какво би могло да им се случи? Лелките да набият и тях? Ами – заслужават си боя. Презрението – също.
От какво се страхуват? Ако на моето дете се бе случило подобно нещо, щях да строша главите на тези лелки и директорки.
Толкова ли страхлив е станал българският народ? Че и – бащите, дето априори трябва да бъдат най-сигурният стълб, опора и защита на децата си?
Е, заслужаваме си съдбата, братя българи…
