Стига с този сексизъм!

Пак имаме еврокомисар, и пак е жена, този път, по наша преценка – далеч по.стойностна от предишната националпредателка-соросоид КриСталинка. Знаем твърдото безалтернативно условие, поставено ни от неадекватния Юнкер: да бъде от нежния пол. Няма “ако обичате”, “по ваша преценка”, “добре би било” – направо: “да бъде!”. Що за казармени порядки в един ЕС, наричащ себе си демократичен и либерален (това ще му изяде главата)?

Защото, видите ли, имало квоти – еди колко си мъже, и еди колко-си жени да бъдат евродепутати и комисари. Нямат значение качествата на кандидатите за високите постове; всичко вече е със спуснати квоти – определен брой мигранти, определен брой жени за комисари. Така, както са определениразмерите на краставиците; и – никакво мърдане!

“Молчать, не разсуждать!”, по железните правила на руския царизъм.

(Една пояснение, извън темата. Обичам жените. Но не и диктата!)

В днешните времена, когато обществата се объркаха с мантрата “мултикултурализъм” и “толерантност”, виждаме странни неща: предимство се дава на жените и на гейовете, пардон – “мъжете, които обичат мъже”. (Какво ви е мнението за странното неопределено същество, което е шеф на лондонската полиция?)

Може би ще трябва да заковаваме твърди квоти и за лесбийките (в съседна Сърбия една от тях бе предложена за премиер!), бисексуалните, травеститите; защо не – и за шизофрениците, алкохолиците и пр., та всяка прослойка от обществото да се намести във властта?

Навремето един пленум на ЦК на БКП беше взел решение (предвид очертаващата се демографска катастрофа, която вече е факт): на отговорни длъжности да се издигат предимно хора с поне две деца. Разбира се, то така и не беше изпълнено, защото скоро след това дойде 10 ноември.

А нима това наистина не е най-важното качество за един държавник, освен да бъде сведущ, добронамерен и работлив: да има стабилно семейство, да създава и отглежда деца?

Comments are closed.