Разстреляха ли ни вярата?

23 юли. 75 години от разстрела на Вапцаров.

Мигом в съзнанието ми изплува неговата безсмъртна „Вяра“.

Ще го цитирам първата му част по памет, без неговата оригинална начупена подредба:

 

Ето, аз дишам, работя, живея.

И стихове пиша – тъй както умея.

С живота под вежди се гледаме строго

и боря се с него, доколкото мога.

С живота сме в разпра.

Но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив!

Дори да умирам

живота със грубите лапи чилични

аз пак ще обичам.

Аз пак ще обичам!

 

И това стихотворение умниците от МОН изхвърлиха от учебниците на децата ни.

Вярно, Вапцаров е бил комунист. Това стана мръсна дума. Няма да разсъждаваме сега върху нея. Но – стихотворението?!

Но – Вярата в Живота!

Но – желанието да живееш, да живееш, ДА ЖИВЕЕШ?!

Не членувам в никоя партия – противни са ми партиите; думата идва от „парс“ – парче, част.

Не искам да съм парче от нечия групировка.

Искам да съм част само от своя Народ.

От Живота.

Чиновници от МОН,

Защо отнемате Вярата на нашите деца?!

Или искате да растат като мекотели консуматори на големите чуждоземни МОЛ-ове, на ГМО-продуктите, на електронната апаратура, да бъдат тихи, равни и лесно слягащи се под напора на вятъра тревички?

С какво удоволствие бих дошъл в мухлясалото ви антибългарско министерство и да ви наритам.

Без вяра, че това ще помогне…

Comments are closed.