Нездравословни здравни преживявания

Всеки български гражданин вероятно може да сподели десетки свои негативни преживявания в различни здравни учреждения или неприятни срещи от различни нива в здравната система. Освен всички останали изменения в България през последните три десетилетия, сериозни промени настъпиха и в главите ни. Вече отвикнахме да виждаме доброто, включително и в хората с бели работни облекла. Впрочем, много от тях отдавна са захвърлили белия цвят като символ на професията и са се докарали основно в тъмни краски. Като едни други общински и църковни служители, призвани да осъществят с нас последния ритуал.

Ще се опитам да пресъздам някои случки с мен, които за други територии извън България навярно биха прозвучали невероятно. Същевременно ,не мога да отрека ,че все още съм жив, благодарение на друг тип здравни работници, които за сега не са забравили Хипократовата клетва.

В последните дни на април 2003 година в болницата с най-високата сграда и най-многото охранители ми вземаха биопсия от простатната жлеза. По това време все още бях председател на Съвета на директорите на „Терем“, военно ремонтното дружество на Министерството на отбраната. Ден след интервенцията, по време на заседание на Съвета се почувствах зле и съм колабирал. Колегите започнали да търсят „Бърза помощ“, но от там , след като са разбрали , че съм 60 годишен ,са сметнали, че е излишно да изпращат нито бърза, нито бавна медицинска помощ. След известно време се довлякох сам до същата болница и в продължение почти на един месец лекарите от тази клиника ме връщаха към живота, от който самите те щяха да ме лишат. И до днес съм убеден, че това ,което се случи с мен не беше изключение. Сега в тази клиника, както в много други на болницата има двама професори. Това ,обаче в никакъв случай на означава ,че лечебната дейност се е подобрила два пъти.

След много лутане и ходатайство на друг професор, успях да се добера за консултация до първия от двамата шефове. Отнасяше се до опериран от него пациент с камък в единия бъбрек, сега възстановил се в още по големи размери. Консултацията се състоя в коридора, пред кабинета на урологичното величие и продължи 1-2 минути. На въпроса на болния „Господин професор ,от болницата в Габрово ме насочиха към Вас, защото преди 3 години Вие ме оперирахте. Моля Ви, кажете ми какво да правя“. Отговорът и тонът ,който последва ме шокира. „Аз отде да знам какво да правиш. Отивай в Плевен, в Търново, където искаш отивай“. Може би неплатежоспособния вид на този 40 годишен човек предизвика гнева на мастития медик.

От там веднага се изнесохме в съседната болница и благодарение на един друг професор-уролог, с друго възпитание и отношение към болните, проклетия камък беше разбит в 2 процедури и сега обругания пациент се чувства добре.

Познавах бащата на първия професор-един умерен български генерал. Защото имаше и друг тип генерали. И когато се срещнах със сина му, започнах да си мисля, че действително , ние българите, главоломно вървим надолу , към пълно израждане и опростачване. И това не е присъщо само на необразованите български граждани. Те дори са запазили в себе си някакво вродено чувство на благородство, за разлика от такива образовани недоразумения, като този професор от урологията на реномираната някога болница.

За тази клиника мога да разказвам още много, но съм убеден, че по голямата част от лекарите там не заслужават толкова внимание. Ще спомена само, че благодарение на тях се сдобих с карцином (рак) на простатата с метастази (разсейки).

Пак в тази болница , освен с най високата сграда и с най-големите дългове, периодично осигуряваща ръководни кадри на здравното министерство станах жертва на престъпна небрежност от страна на изпълнителите. От  клиниката по хематология ме изпратиха за снимка на белия дроб. Рентгеновата лаборантка ми направи снимка на коремни органи и когато ме отпрати да чакам на регистратурата, аз реагирах остро. Заявих, че белия ми дроб не се намира в корема и следва тя да си опресни знанията по анатомия. Последваха крясъци от нейна страна и коментарии за неблагодарните и капризни пациенти. Вероятно сутринта беше забравила да си вземе дозата успокоителни. Когато се укроти, я помолих да провери какво пише в искането от клиниката. И цялата процедура по регистрацията бе проиграна отново. Без извинение от виновната в случая служителка, рентгенов лаборант.

Недомислията в здравната ни система не свършват само с нехуманното отношение на отделни висши и средни представители на медицинската общност. За пръстовия отпечатък вече е изяснено почти всичко, само виновни няма, както за останалите далавери на управляващите. В едно мое писание аз споделям за желанието на един онкологично болен да изпрати отпечатък на средния пръст на министъра Москов. Ако трябва да бъдем честни към себе си ,този отпечатък заслужават ,без изключение ,всички докопали се до властта в последните десетилетия.

Последните мои нездравословни преживявания и унижения са свързани пак с неравната битка с рака. Неравна, защото от едната страна сме ние пациентите, а от друга страна е заболяването и бюрокрацията на здравната система. Наложи се да изтърпя 10 сеанса лъчетерапия на главата в нова специализирана клиника .Не че самата процедура е болезнена, а всекидневното висене по 3-4 часа пред сектора за томотерапия е унизително. Причината е една единствена-колкото повече пациенти, толкова по-вече клинични пътеки и постъпления в бюджета на болницата. И това априори изключва спазването на някакъв ред и елементарно уважение към болните.

Освен това, процесът на същинската терапия се предшества от изработване на защитна маска след изследване на скенер и съпроводено с определени специфични изчисления .Времето от 1 до 12 юни се оказа недостатъчно за изработването на маската и за това беше направен нескопосен опит за прикриване на гафа, с обяснението, че маската е сложена на друга глава. А това на практика е невъзможно, защото защитното средство е индивидуално и съобразено със заболяването и особеностите на главата на всеки пациент.

За да бъде недоволството на пациентите пълно, здравната каса е измислила (или ръководството на болницата) такива като мен да бъдат зачислявани на стационарно болнично лечение. Това моментално води до забрана друго болнично заведение, в което се водят на отчет, да може да прилага определените им лечебни процедури и медикаменти съгласно предварително уточнения график. В едното болнично заведение не е необходимо стационарно лечение, но финансовите интереси го налагат. По този начин в другото се отлагат процедури, които могат да се окажат жизнено потребни. В крайна сметка, потърпевш е негово нищожество, пациента, нищо ,че над 60 години (в моят случай) е плащал здравни осигуровки.

Всички реформи в здравеопазването през демократичния преход водят само до едно-ликвидиране на традициите в грижите за здравето на българския гражданин. За това не бива да хулим само лекарите и средния медицински състав. Идиотските измислици на така наречените здравни министерство и каса превърнаха и лекарите и нас ,пациентите в не нормалници. Вярно ,че много от медиците гледат на болния само като банкомат, но демократичните условия ги направиха такива. За радост на още живите българи, има и медици, различни от онзи професор уролог от многоетажната болница.

Comments are closed.