Нужен е обрат в здравеопазването – изгонете търговците от храма!

Станаха едва ли не всекидневие ужасните последици от престъпната здравна реформа, осъществена от правителството на Иван Костов и зъболекаря, в чиито ръце не е умирал нито един пациент – но от нея вече умират десетки месечно.

Сегашният здравен министър проф. Николай Петров, като опитен клиницист и мениджър, правилно посочи най-щекотливите места в рухващото ни здравеопазванене: остойностяването на медицинските дейности, регистрираните по Търговския закон – без изключение – лечебни заведения, недофинансирането на клиничните пътеки, което не е променено от 2006 година насам. Решението на всички тези проблеми ще бъде много трудно без съдействието на БЛС, който от ден на ден затъва все повече в своето традиционно безвремие и немара.

За това пусто остойностяване БЛС заговори пръв, още от 1990 г. МЗ пък създаде специално звено по темата, оглавявано от проф. Йордан Янчулев, анестезиолог, който обиколи Европа, за да разбере как стоят нещата там, но не предложи нищо рационално. БЛС пък и до ден днешен се прозява по въпроса, като също не предлага нищо, освен периодична смяна на състава, който умува по него.

 

Още в самото си начало т. нар. „здравна реформа“, която би трябвало да се нарича „антиздравна антиреформа“ или направо – „деструктивна“, сиреч – разрушителна, заложи недопустимото положение: всички лечебни заведения, вкл. общопрактикуващите лекари, университетските, областните и общинските болници, да бъдат регистрирани по Търговския закон. Напразно надавахме викове за вразумяване: „реформаторите“ не искаха и да ни чуят. Резултатът е налице: в Храма на медицината нахълта Търговията. А там, където Търговията влезе, Медицината излиза. Излезе ли Медицината, идва Смъртта…

За пръв път чухме безсрамния израз „Здравето е стока“ от неудържимия Милан Миланов, който още не беше дори и доцент, през 1990 г. Лекарят стана търговец. А той е преди всичко мисионер – с мисията да връща здравето и да брани живота. „Срамувам се да платя на лекаря“, беше казал Лев Толстой. Изглежда, същата идеология изповядва и държавата…

 

Клиничните пътеки, които по принцип са уникални – действат само у нас, и са убийците на Медицината, си остават също непроменени, предимно – недофинансирани, с фиксиран брой, 300; ни повече, ни по-малко. Други пък са свръхфинансирани – става реч за кардиохирургията и инвазивната кардиология. Ще се учудите ли защо: тогава временен шеф на НЗОК беше професор-кардиохирург, а министър – кардиоинвазист… Ако бяха дерматолози, със сигурност щеше да има богато финансирана клинична пътека за лечение на гонорея. Така навремето партийните велможи вдигаха заводи и други печеливши обекти в родните си места. Вече никой не говори и за диагностично-свързаните групи, защото те са 3 пъти по-скъпи от клиничните пътеки.

 

Частните болници, които се роят необуздано, въпреки наличието на т. нар. Здравна карта, която уж трябваше да ги регулира, зоемат вече половината от болничната помощ. Разбира се, още със – а понякога и дори преди – прерязването на лентата им, те вече са се впили във вимето на Здравната каса-монополист. В развитите страни е недопустимо частни лечебни заведения да ползват обществен ресурс. При тях си има твърда тарифа и хорариум – тази дейност струва толкова, другата – толкова, и нищо повече. Пациентът ще избере къде да се лекува.

Църквата – която би трябвало да е най-хуманната брънка в тези верига – отдавна е избягала от грижите за ближния.

 

В миналото е имало църковни болници за бедни, където те са получавали в достатъчна степен помощ и грижи. Напразно на няколко пъти се обръщахме към Светия Синод и лично към Негово Светейшество – уви, не ни чуха. Да, църквата е отделена от държавата, но нали човеколюбието е водещото в нашата религия? И защо, след като е отделена, държавата продължава щедро да финансира строежи и ремонти на храмове?

 

Затова всеки ден ще научаваме за нови прояви на бездушие и липса на човеколюбие в най-хуманната професия.

Вече не се учудвам, когато лекари говорят за пациентите си като за „клиенти“.

Tags: , , ,

Comments are closed.