Това е определението, което дава на Септемврийския метеж, наричан също и – въстание, един от неговите основни подбудители Васил Коларов, доказан агент на КГБ. Той, заедно с другия послушник на Коминтерна Георги Димитров, изкопаха тази кървава пропаст в сърцето на българския народ, като в угода на кремълските си господари изправиха брат срещу брата в безсмислената им химерна авантюра, наричана “световна революция”. По някои данни жертвите на това безумно приключение са 5000, макар че според Музея на революционното движение убитите въстаници са 841. Тук ще добавим и падналите в ужасяващите масови разстрели хора; напр. в Горна Гнойница, дн. Септемврийци, Монтанско, те са близо 100.
Разстрелян е и лекарят на въстаниците д-р Стамен Илиев, чието име носи монтанската областна болница. Куршума му тегли жандармерист, лекуван от самия него… Не по-малко интересно в случая е как някой от престараващите се съвременни сини комисари не се е сетил да поиска смяна на името на този мъченик.
Жалко за безсмислените жертви. Основните виновници за подвеждането им да се хвърлят в тази касапница забягват във Виена, откъдето пускат известното “Кърваво писмо” с призива: “Горе главите, славни бойци!”
Горе главите… Ако са останали на раменете им…
Така е, когато се играе по чужда свирка.
