В миналия брой съобщихме за кончината на 93-год. д-р Петър Чакмаков, доайен на столичните акушер-гинеколози. Във връзка с това доц. Васил Хаджидеков, нац. консултант по образна диагностика, разказа, че съвсем случайно го е срещнал преди няколко месеца и му се е представил. Старият лекар мигновено възкликнал:
– Как няма да те знам. Аз съм те израждал… Беше седалищно прилежание, а и ти беше едър плод и майка ти много се измъчи, но нали всичко мина добре!?
“Вярно е – сподели доц. Хаджидеков, – майка ми ми го е казала съвършено същото: че съм бил застанал напречно, но д-р Чакмаков се е справил великолепно и ме е изродил без усложнения, дори без разкъсвания.
Но как е запомнил тези подробности отпреди над 60 години!”
Не е ли уникално?! В ръцете на д-р Петър Чакмаков са изплакали десетки хиляди бебета – но той не ги е забравил.
Вероятно не само защото е истински лекар, но и защото тогава съзнанието на колегите не е било затормозено с условията на НРД, КП, регулативните стандарти и безбройните закони и закончета, заповеди, разпоредби, членове и алинеи, които измъчиха и отвратиха съсловието и пациентите и унищожиха медицинското изкуство.
