Глобалните изследвания на болестта на Алцхаймер

Медицински университет-Варна е домакин на първата в Европа международна научна конференция за болестта на Алцхаймер, която се провежда в КК“Златни Пясъци“. В значимия форум, който се провежда за втори път в света, участват учени и лекари от 29 страни, събрани от най-голямата неправителствена научна организация в света за изследвания „Алцхаймер“, САЩ с локалната подкрепа на Медицински университет – Варна и участието на проф. д-р Антон Тончев.

„Болестта на Алцхаймер е наистина глобална епидемия. Няма страна, която да не е засегната. 47 милиона са болните от Алцхаймер и от свързаните с него деменции по света. Очаква до средата на нашия век тази бройка да се утрои ако ние не намерим адекватен начин да противодействаме и да лекуваме“. Това заяви на пресконференция при откриването д-р Мария Карио – главен научен директор на асоциация „Алцхаймер“ в САЩ. Тя каза още, че в България има прекрасти научни достижения и изследвания, които заслужават да бъдат представени пред света.

„Заболяването е било подценявано в продължение на десетилетия навсякъде по света. Проблемът става все по-видим с удължаване на продължителността на живот в повечето страни. Затова той трябва да бъде поставен на масата и не трябва да се пренебрегва“, обясни проф. д-р Илия Лефтеров от Университета в Питсбърг.

Над 100 000 са засегнатите от някакъв вид деменции в страната ни, като поне половината страдат от болестта на Алцхаймер, обявиха от гражданското сдружение „Алцхаймер – България“. Данните са получени при единственото, направено в България епидемиологично проучване на заболяването до момента, което се е провело във Варненския регион.

Проф. д-р Лияна Апостолова – професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския Факултет на Университета на Индиана, Индианаполис, САЩ обясни, че целта на учените е ранната диагностика на заболяването, преди то да е влязло във фаза на проявления. Сред факторите, които влияят върху по-бързото развитие на болестта са липсата на образование, продължаващо през целия живот, тютюнопушенето, заседналото ежедневие и нездравословният начин на хранене, като в 80% от случаите става въпрос за наследствено заболяване. Досега само половината от генетичната предиспозиция е научно доказана. Нуждата от научни генетични и епигенетични изследвания е огромна.

В последните години научните изследвания отчитат напредък в няколко направления. Първото е свързано с биомаркерите, които подпомагат диагностицирането – методи за изобразяване на мозъка или изследвания на протеини в кръвта. Другите важни открития са в сферата на генетичната предиспозиция на болестта. Проф. Апостолова поясни, че в последно време усилията и са съсредоточени върху проучване на рядка форма на заболяването, свързана с по-ранното му проявление – още при хора на 40-50 годишна възраст, без диагнозата им да е свързана с инсулти и други заболявания, характерни за по-възрастни пациенти. „Работим с 16 университета в САЩ, от които 13 ще са клинични центрове. Имаме много групи, които ще се фокусират върху анализа на данни в определена сфера – някои ще се занимават с клиничната част и с генетиката, други – с молякулярната диагностика, трети – с ядрено-магнитния резонанс.  Плануваме да преминем и в глобално изследване на този специфичен вариант на заболяването и в света. Имаме вече партньори в Англия и Дания, но търсим партньори навсякъде“ – допълни тя.

Tags: , , ,

Comments are closed.