УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,
Поздравявам Ви с чудесното родолюбиво слово, което сте произнесли на тържествено събрание в Калофер по повод 170-год. от рождението на пламенния поет и революционер Христо Ботев; присъединявам се към определението Ви: “Ботев е България и България не може без Ботев!”; какво по-вярно и точно от него?
Същевременно си позволявам да споделя с Вас тревогата, не – погнусата си от целенасочената отродителна и дебългаризираща политика на МОН, които всячески се стараят да глобализират децата ни, вместо – както го правят в другите страни – да ги учат на родолюбие. От христоматиите им безцеремонно бяха изхвърлени класическите стихотворения на Ботев (“Хайдути”, “Майце си”, “Хаджи Димитър”, “Обесването на Левски”), както и “Епопея на забравените” на Вазов, възрожденските песни Чинтулов, “Вяра” на Вапцаров, дори “Арменци” на Яворов; също – и “Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов, да не говорим за народния епос “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” и “Еничари ходят, мамо”. Всичко това е кощунство с народната памет.
А народ без история, език и религия е обречен на изчезване. Да не говорим за демографската ни катастрофа.
Неколкократно съм предлагал на министрите на образованието да въведат (както се прави в САЩ, Турция и в други страни с национално достойнство): сутрин, при започване на учебните занятия да се вдига националното знаме и да се пеят патриотични песни. Дори не ми отговарят
Надявам се, че ако подобни предложения излязат от Вас, поне биха Ви отговорили защо упорстват да не го правят.
