От жена си не си се измъкнал.
Мъжът ми не отиде за риба.
Телефонът мълчи като пукал.
Дъжд се лее от облак разбридан.
Мразя всичките сиви недели –
телевизорни, къщни, пратяжни.
Дни за манджи и ръкоделие,
за венчавки и разпродажби.
Но не може без тях и ги влачим
ежеседмично на гърба си.
Вън просветва, което значи,
че животът не е навъсен,
а че даже изглежда весел;
и през уикенда има пролука –
да ми пуснеш едно есемесче,
щом те пратят да хвърлиш боклука.
Маргарита Петкова
