Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата в доброто и в човека.
Ти помниш ли как някак много бързо
ни хванаха в капана на живота.
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
—
Като животни в клетка
светкаха
очите жадни
и търсеха, и молеха пощада.
Никола Вапцаров
