Практикуващите лекари сме свикнали до такава степен с ежедневната клинична употреба на антибиотиците, че дори подценяваме тяхното значение за съвременната медицина. Ще се изкуша да приведа едно сравнение. Ако в страните на Европейския съюз се излекуват всички онкологични заболявания средната продължителност на живота ще се увеличи с две годин. Ако се прекрати употребата на антибиотищи за лечение на инфекциите, продължителността на живота ще намалее с десет години.
Ерата на антибиотиците започва преди осемдесет години и е свързана със името на сър Александър Флеминг (1881-1955).
Сър Александър Флеминг е роден през август 1881г. в Лочфилд, близо до Дарвел, Шотландия. Той е предпоследното дете на родители с единадесет деца. Роден е във ферма на югозападното крайбрежие на Шотландия. Баща му умира, когато е само седем годишен. Учи в Louden Moor School, Darvel School и Kilmarnock Academy преди преместването му в Лондон, където учи по-големият му брат –Томас . Брат му вече завършва медицина и се грижи за неговото образование. Александър продължава образованието си в Regent Street Poliytechnic School. На 16 годишна възраст започва работо като чиновник.Прекарва 4 години в корабна кантора от 1897г до преди влизането му в медицинското училище “St. Mary’s” на Лондонския Университет.
През 1899 избухва англо-бурската война. Големия патриотичен подем и имперската идея по време на управлението на кралица Виктория мотивират младия Александър да се включи като добловолец в лондонския шотландски стрелкови полк на териториалната отбрана.
През 1901 година с материалната подкрепа на чичо си и напътствията на брат си се записва в St. Mary’s Hospital Medical School, който завършва с отличие през 1906 г. и започва научно-изследователска работа в St. Mary’s под ръководството на Сър A. Wright, пионер в терапията с ваксини. След завършването си до своето пенсиониране работи в бактериологичниа отдел на тази болница.
Служи всеотдайно през Първата световна война като капитан във Военния медицински корпус- Royal Army Medical Corp. Заедно с яколко колеги от болницата са изпратен на фронта и служи като лекар в лаборатория за раневи инфекции. За първи път младия медик се сблъсква с ужасите на раневите инфекции. Забелязва, че самите рани от шрапнели или куршуми не са така фатални за ранените, както са раневите инфекции, причинени от замърсявания с пръст, парчета от униформи и лоша хигиена. По това време е нямало понятие „чиста рана”. Гангрената и раневите инфекции причиняват много повече смъртни случаи от колкото самите огнестрелни или осколочни поражения. През тези ужасни военни години Флеминг прави някои прозрения, убеждава се в неспецифичните защитни сили на човешкия организъм. Прави емпирични наблюдения на естествените защитни сили на организма, които изпреварват образуването на антитела и действието на ваксините.
През 1918 г. Александър Флеминг се завръща от фронта. Отново започва своята лабораторна и научна работа в St. Mary’s. През 1928 г. е избран за Професор в Медицинското училище, а през 1948 г.- за Заслужил Професор по Бактериология в Лондонския Университет.
През 1928 г. работейки с грипен вирус, той установява, че плесените предизвикват ”катастрофи” на развиваща се върху петри стафилококовата култура, образувайки около себе си кръгова зона без бактериален растеж. Това го вдъхновява за бъдещи проучвания, при които открива, че плесените защитават от стафилококов растеж, дори когато са разредени 800 пъти. Той наименува активната субстанция пеницилин. От името на гъбичката,която произвежда веществото – Penicillium notatum. В следващата година публикува откритието си в British medical journal. За съжаление следващите години на упорит труд не се увенчават с успех, той не може да произведе субстанцията в голямо количество, както и не може да я пречисти.
Началото на Втората световна война дава сериозен тласък на търсенето на антимикробни лекарства с военно приложение.Към колектива на д-р Флеминг се включват учени от Оксфордския университет- Ернст Чейн и Хоуард Флори. Открива се формулата на пеницилина и методите за неговото пречистване и концентриране. Това стратегическо откритие е обект и на военен шпионаж и първата промишлена синтеза на антибиотика е направена в Германия от фирмата Байер, факт за който не се говори много след войната. Така няколко месеца след това започва промишлено производство в САЩ от фирмата Пфайзер.
През 1943 г. е избран за член на Кралското общество, а година по-късно получава рицарско звание – титлата ”Сър”.
Сър Флеминг подарява на човечеството не само пеницилина,а цялата по-късно открита група на антиинфекциозните лекарства. Несъмнено антибиотиците са свързани с най-голямите успехи на съвременната медицина. Освен, че са спасили стотици милиони човешки живота, без тези лекарства щяха да бъдат невъзможни успехите на почти всички направления в медицината – трансплантологията, хирургията, лечението на кръвните и ракови заболявания. Когато през 1945 годна му връчват Нобеловата награда за медицина се изтъква, че неговото лекарство е спасило живота на войниците от 35 съюзнически дивизии- повече от триста и петдесет хиляди души само за няколко военни години.
На 30 юни 1949 президентът на САЩ, Хари Труман в една реч казва за него, ” че е направил толкова много за човечеството, че то не може да му се отблагодари с нищо”. В същото време сър Александър Флеминг остава скромен и всеотдаен- по негово изришно настояване пеницилинът не е поставен под патентна защита след войната и се произвежда навсякъде по света. За себе си той казва”Някои ме наричат велик откривател, а аз всъщност не съм – само опознах нещо, което Създателя бе сътворил и го поставих в полза на човечеството”. За своите научни открития той не взима и пени от продажбите на пеницилина.
През 1915г. Флеминг се жени за Сара Марион МакЕлрой от Килала, Ирландия, която умира през 1949 г. Техният син е практикуващ лекар. Флеминг се жени отново през 1953 г. за д-р Амалия Вурека, негова колежка родена в Гърция, работеща също в St. Mary’s.
След повече от педесет годишна служба отдадена на човечеството сър Александър Флеминг умира на 11 март 1955 г. и е погребан в Катедралата “St.Paul’s”. Умира изпълнил своя дълг към обществото.
Неслучайно по решение на Европейския съюз 18 ноември 2009г. е приет за Ден на познанията за правилната употреба на антибиотиците. Посланието към гражданиете на Европа е да се запази силата им за успешно лечение на инфекциите.
Д-р Тодор Кантарджиев,
Председател на дружеството на микробиолозите в България.
