Здравният министър поиска (с пълно основание, впрочем, и ние напълно го подкрепяме!) оставката на явно неуспешния и некадърен управител. Професорът-инфекционист се запъна и не я даде. Разбира се, всеки има право на своята истина и защита. Но – веднага след това човечецът се скри неизвестно къде; вероятно се е “разболял” – класическият прийом да се снишиш под закрилата на болничен лист, докато отмине бурята, по любимия израз на другаря Живков.
Касата-монополист съществува официално от 15 март 1999 г. За 19 години тя е сменила цели 16 директори (после бяха преименувани на управители, но това е същото). Някои от тях стояха на поста не повече от 2-3 месеца. Бледи, с нищо незапомнени имена на чиновници, чиято цел бе една: да не правят нищо забележимо полезно за системата, лекарите и пациентите.
Както знаем, бюджетът на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет, което е основната грешка на създателите й. И за децата е ясно, че ако парите, събирани за здраве, не се съсредоточат в един отделен фонд, а потънат в дълбокия държавен кюп, те могат да бъдат използвани за всичко друго, но не и за здраве, въпреки изричните изисквания на ЗЗО. Да си припомняме ли пладнешкия грабеж на Дянков, който бръкна в него и извади 1,4 млрд лв, които изразходва не за здравето на вносителите, а за асфалт и пенсии? Впрочем, Дянков е ясен: помним как дойде с хеликоптер на един Събор в Равда и тържествено се закле пред делегатите, че за няколко месеца ще им изработи остойностяването на дейностите. И хорицата в бели престилки бурно го аплодираха… Същият похват на Неговото Величество: “Повервайте ми! Почтеност във всичко!” Е, главният прокурор задейства ли се относно това изключително нагло погазване на ЗЗО? БЛС нададе ли вик на протест?
Голямото учудване идва от факта, че бюджетът на НЗОК винаги се залага с предизвестен дефицити. А НРД започва да действа от… април. Така Законът за бюджета на НЗОК се разминава със старта на бюджетната година – нещо, невиждано в другите отрасли. Другият парадокс: НЗОК признава надлимитните дейности, но не ги изплаща. Къде го има и това: да работиш, да си отчиташ труда, да ти го признават – и да не ти го заплащаш? Лекарят да не би да е социален работник или, по-право – вечният благотворител на обществото, което не спира да го ругае, обижда и дори бие?!
Другият момент, който прави лошо впечатлениее, че разходите за лекарства непрекъснато се увеличават, както и дълговете към чуждите здравни фондове (нали сме, пусто, европейски граждани, имаме право да се лекуваме и навън, но – при техните цени…).
Ще повярвате ли, също така, че половината от служителите в НЗОК са със статут на държавни? С други думи – държавата не крие, че използва Касата като неразривна част от хазната ѝ.
И, още: 4 млн българи не внасят и лев здравни осигуровки. Магистратите също биват осигурявани от държавата, както пенсионерите, децата и безработните – защо, бедни ли, пардон – социално слаби ли са? Да не говорим за държавата плаща само половината от вноските, т. е. 4%.
Още преди разкриването на НЗОК остро протестирахме срещу всичките тези недоразумения. И си получихме шамарите, де…
Цитат:
“Идеологията на здравеопазната ни система е тотално сбъркана, порочна и вредна и за пациентите, и за лекарите. Система, в която средствата за здраве са “черна каса” за министрите на финансите във всички правителства и за откровени крадци. А елементарната човещина е дефицит, защото всичко опира само и единствено до пари.
Мнозина колеги именно заради тази система напуснаха страната и се реализираха в чужбина, други останахме тук, да се борим с вятърни мелници.”
Д-р Свилен Георгиев
“Осигуреността от лекари у нас е средно 41,6 на 10 000 души. Но тя не е равномерно разпределена: в Разград е 26,3, в Добрич и Перник – 27. ОПЛ в някои области са едва 4,2 на 10 000 (Разград, Кърджали). Освен ОПЛ недостигат още нефролози, пулмолози, фтизиатри, УНГ, психиатри, инфекционисти, анестезиолози, съдови хирурзи, микробиолози. Нужни са още 406 педиатри и 460 ОПЛ. Детските хирурзи са само 30, работят единствено в УМБАЛ. Неонатолозите има само в 5 болници. Патолозите са едва 120 (половината – в пенсионна възраст).
Колегите напускат България не само заради ниското заплащане, но и поради липса на предвидимост за кариерното си израстване и намалено доверие в здравната политика.”
Д-р Галинка Павлова, Зам.-председател на БЛС.
