Нерядко пътувам с такси. И понеже съм си разговорлив, научавам много работи. Никак весели.
Шофьорите охотно споделят разочарованията си от клиентите: броят стотинките; капризни са; кавгаджийски настроени. Не знам дали са прави в изводите си. Но завчера един направо изпъшка:
– Най-страшното е, че хората вече нямат вяра!! Нямат вече и надежда, че България някога ще се оправи.
Допълних го:
– Оттам изгубиха и любовта…
Изгледа ме иронично:
– Любовта? Какво беше това?
Има ли смисъл да обсъждам повече.
И нима обезверени и обезнадеждени хора могат да обичат и да бъдат обичани?
Българийо, накъде отиваш, Майко?!
