Големият български композитор Тончо Русев се спомина 10-тина дни преди своята 86-годишнина. Остави над 1000 песни, една от друга по-мелодични, красиви и затрогващи. Последната е подарил на “Ритон” само преди нуяколко месеца и им е заръчал да съобщават, че е посветена на съпругата му Елена, която толкова всеотдайно се грижеше за него. Кой от нас не е изтръпвал и плакал на “Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб!”, “Хей, живот, здравей, здравей!”, “Прегърни ме!”, “Топъл дъжд”, “Телефонна любов”, “Отиват си годините, белеем…”?
“Някога, но не сега”, е една от емблематичните му песни, по текст на гениалния Найден Вълчев, който надхвърли 90-те. Случи се и това “сега”, което непременно ще споходи всеки от нас в незнает, отреден му от Бога ден и час.
Сбогом, Тончо! Толкова ще липсваш на България!
Има неоткъснати толкова кокичета –
как да се простиш със пролетта?
Има недолюбени толкова момичета –
как да се простиш със младостта?
Има недовършени толкова добри неща –
как да се простиш със старостта?
Има долу в бъчвите толкова горчив пелин –
как да спреш пожара на кръвта?
Някога във някой ден, пълен с късни жерави,
пълен с късни жерави, със есен и тъга.
И това ще стане, и това ще стане
някога, но не сега!
Текст Найден Вълчев Музика Тончо Русев
В добавка към предишното стихотворение:
Да бъдем вече други – късно е, късно е.
Отиват си годините, белеем.
Да бъдем вече други късно е, късно е.
Иде есен. Иде есен…
Найден Вълчев, Тончо Русев