Отиде си и Тончо Русев

Големият български композитор Тончо Русев се спомина 10-тина дни преди своята 86-годишнина. Остави над 1000 песни, една от друга по-мелодични, красиви и затрогващи. Последната е подарил на „Ритон“ само преди нуяколко месеца и им е заръчал да съобщават, че е посветена на съпругата му Елена, която толкова всеотдайно се грижеше за него. Кой от нас не е изтръпвал и плакал на „Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб!“, „Хей, живот, здравей, здравей!“, „Прегърни ме!“, „Топъл дъжд“, „Телефонна любов“, „Отиват си годините, белеем…“?

„Някога, но не сега“, е една от емблематичните му песни, по текст на гениалния Найден Вълчев, който надхвърли 90-те. Случи се и това „сега“, което непременно ще споходи всеки от нас в незнает, отреден му от Бога ден и час.

Сбогом, Тончо! Толкова ще липсваш на България!

 

 

 

Има неоткъснати толкова кокичета -

как да се простиш със пролетта?

Има недолюбени толкова момичета -

как да се простиш със младостта?

 

Има недовършени толкова добри неща -

как да се простиш със старостта?

Има долу в бъчвите толкова горчив пелин -

как да спреш пожара на кръвта?

 

Някога във някой ден, пълен с късни жерави,

пълен с късни жерави, със есен и тъга.

И това ще стане, и това ще стане

някога, но не сега!

 

Текст Найден Вълчев Музика Тончо Русев

В добавка към предишното стихотворение:

 

Да бъдем вече други – късно е, късно е.

Отиват си годините, белеем.

Да бъдем вече други късно е, късно е.

Иде есен. Иде есен…

 

Найден Вълчев, Тончо Русев

Comments are closed.