120 години от рождението на проф. Константин Чилов (1898 – 1955): Камбаните звънят

Това е част от есе на българския студент по медицина във Виена Константин Чилов: „Утре е Коледа. Камбаните звънят. Суровият живот обаче е смразил душите на това човечество, затворено в тесните и задънени улици на омразата и егоизма, където то се бута с лакти в борбата за живот и затова рядко чува камбанния зов. В такъв момент се поражда в душата ти светлата надежда, на която мнозина не се кланят, но все изпитват.“

Каква е тя, тази светла тази надежда, която бъдещият професор споменава?

Има ли я още в днешното меркантилизирано бездуховно време, наричащо себе си „демокрация“ и „евроатлантически ценности“?

Има я – след като е имало подобни люде, отдали буквално целия си живот за хората.

„Щастието става още по-голямо, ако го споделиш“, гласи надпис на чешма пред родопското с. Вълчан.

Кратък е животът му, но пълен с впечатляващи събития и дела. Автор на над 250 научни труда )немалко от тях – направо на немски език) във всички области на вътрешната медицина (кардиология, пулмология, гастроентерология, хепатология, нефрология, хематология, нутриционизъм), учебници, ръководства; създател на българската клинична лаборатория.

Няма майски брой на в. „Български лекар“, в който да не сме описвали богатия творчески живот на проф. Чилов. Личният е покрит от него – така и не се задомява; неговата съпруга е Медицината,  семейството – болните хора. При благодарственото слово по повод получаването на научна степен „чл.-кор“ /1948/, заявява: „Благодарен съм на моя покоен брат, без помощта на когото не бих бил това, което днес съм. А що се отнася до моя „буржоазен произход“ – нещата са съвсем прости за разбиране: между опинците на моя баща и моята копринена риза няма поколение.“

Каква дързост за онези времена, когато сталинистки хунвейбини линчуват видни професори именно само заради „буржоазен произход“ или дипломи от германоговорящи университети; да благодариш – при това посмъртно, друг би го премълчал; покойникът няма да го чуе! – на своя най-голям брат Никола Чилов, един от най-видните индустриалци на царство България, задето го е издържал по време на следването във Виена. Ето го несломимото Благородство на Духа и Благодарността.

Чилов ни остави не само много трудове и два учебника по вътрешни болести, но и съвета:

„Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение, от истинското предназначение на лекаря, което в много случаи няма нищо общо дори с науката ни.“

И, още: „Най-добър лекар винаги ще бъде този, който съчетава в себе си всичко: знание, техника и личност.“

Нека днес, когато честваме 120-годишнината от рождението на този великан на българската медицина, в навечерието на Отчетно-изборния Събор на БЛС, да попитаме делегатите:

Познавате ли живота, делото и заветите на Чилов?

Имат ли те място в нашия Етичен кодекс и в практиката?

Камбаните на Чилов звънят.

Чуваме ли ги в душите си?

Tags: ,

Comments are closed.