В градинката пред Народния театър, където играят децата и внуците ни, някакви анонимни наглеци са поставили /вероятно – посред нощите/ изключително грозна и предизвикателна скулптура с недвусмислен розов цвят.
Какво искат да изобразяват /по-скоро – да внушават/ на най-свидните ни същества чрез нея?
Да стават третополови?!
Или, по-скоро – обратни?
Кой им е позволил тази гавра с мирната градинка и подрастващите ни потомци, които с толкова любов и лишения отглеждаме?
Без съмнение – това е недостъпната особа, която толкова нежно обгрижва джендърите и ще похарчи /ако това е вярно!/, без да пита общинските съветници, цели 180 000 лв за… охраната на поредния им предизвикателен шумен парад на безсрамно кълчещи се същества.
С какво право те си позволяват да дразнят хората, които живеят в нормални семейства и създават и отглеждат деца?
Нима ние организираме паради на хетеросексуалните?!
Отнеха символа на децата ни – разноцветната дъга; сега настъпват и сред люлките им.
Демокрация – това означава спазване правата на всички, но най-вече – на мнозинството. Малцинството няма право да ги тероризира под каквато и да е форма.
Ние не искаме да имаме кметица единствено на малцинството. Ако то си направи свой собствен град – нека си я избере.
И ако някой от хелзинкски и прочие комитети запее познатата песен за “езика на омразата” и “хомофобията”, ще го попитаме какво мисли за езика на предизвикателството и за хетерофобията?
“Бог, Семейство, Отечество!” – това са нашите принципи.
А вие сте свободни да следвате своите. “Въпрос на вкус”, както би казало четириногото, ако можеше да говори.
Знаете къде да си ги наврете…
