Мисля, че Етичната и Контролната комисия на БЛС могат не само да съдействат на УС в неговата работа, но и да настояват той да дава строга отчетност чрез откритост, прозрачност и гласност на своята дейност, като ежемесечно публикува разноските си. Така и не стана ясно защо един бивш председател на СЛК закупи толкова скъп офис за нея (и то – без акт 16!), още повече, че съгласно ЗСОЛС общините са длъжни да предоставят безплатни офиси на РЛК; както и защо софийските лекари, без изключение, независимо от специалността им, са били допълнително застраховани в цели две застрахователни дружества, защо някои от столичните предводители са ползвали… “представителни” (!?!) пари и пр.
Нека вземем за добър пример и образец Варненската РЛК (председател проф. Радослав Радев), където в пълна сила важи постулатът за свещения членски внос: нито стотинка от него не отива “встрани” и той действително се разходва единствено в полза на колегите. Същото се отнася и до Пловдивската РЛК, където Колегиалността също е издигната на пиедестал.
“Лекар за лекаря е брат!”, гласи един от постулатите на Декларацията от Женева. Така ли е навсякъде? Ето една от главните задачи на Етичните комисии!
Една стабилна Централна Етична комисия, подпомагана от Контролната, може да наложи тази необходима почтена прозрачност за изразходването на свещения членски внос като метод в работата на всички УС, би могла да бъде мощен коректив и генератор на полезни за съсловието идеи, за издигане на авторитета му, който – нека да си го признаем, е целенасочено разклащан от медиите и обществото.
Освен това именно Етичната комисия може да втълпи на колегите да бъдат по-вежливи и внимателни с пациентите, а не – груби, недостъпни и високомерни (което е основната част от оплакванията им); подобно поведение е недопустимо за Лекаря! “Нищо не струва по-евтино и не се цени по-скъпо от вежливостта”, е казал Сервантес. Защо не спазваме този толкова лесен за изпълнение и наистина не струващ нито усилие, нито пари съвет?!
Този постулат съществува и в Кодекса за професионална етика на лекарите в България (чл. 2 и 28); спазването му е в наш интерес; то повишава и доверието към лекаря, а оттам – и ефикасността на провежданото от него лечение.
Етичните взаимоотношения между лекарите трябва да са безукорни не само при консилиуми, но и – особено! – когато някой колега се разболее и стане пациент (чл. 40, 49, 59).
Малцина обаче познават историята на най-великата професия.
За пореден път предлагам: към СЛК (и към Централата) да се обособи он-лайн Център за здравно-духовна култура, където да се публикуват подходящи текстове както за лекарите, така и за населението, което няма висока здравна култура (готов съм да Ви предоставя “Кратка история на медицината и лекарска етика”). СЛК и БЛС трябва решително да воюват със самозвани шарлатани-“народни лечители” от рода на агронома проф. Мермерски, които си позволяват наглостта да лекуват, и то чрез медиите; по този начин не само задълбочават болестите на лековерните хора, но и отнемат пациенти от лекарите.
Полезно за всички би било възможно повече лекари да бъдат запознати с живота и дейността на нашите титанични предци, като професорите Васил Моллов, Константин Чилов, Стоян Киркович, Параскев Стоянов и пр., да се учат и вдъхновяват от техните принципи и да ги следват. Да, приходите са важно нещо; всеки иска да е заможен, да отглежда без затруднения семейството и децата си, но лекарят би трябвало да е и мисионер, да изпъква духовно над всички останали граждани; не случайно ви посочих именно най-великия български светец и небесен покровител на нашия народ Иван Рилски за патрон – като символ, че добрият лекар пък е най-стойностният член на обществото и земен покровител на народа си.
Централната Етична комисия изпълнява само методични функции, и то – при поискване ан регионалните комисии, а и решенията й имат само препоръчителен характер (чл. 64). Тя има право и да се самосезира, но не и да налага санкции; това е функция на председателя на съответната РЛК. Етичната комисия обаче би могла да анализира и обобшава нарушенията, съвместно с ИАМО и да ги огласява сред съсловието (разбира се, без да упоменава имената на извършилите ги колеги; това не е необходимо!), за поука и предпазване от извършването им.
Необяснимо е равнодушието на БЛС и в частност на СЛК към вредни обществени начинания от рода на сатанинската Истанбулска конвенция, чиято коварно скрита основна цел е извращаване на децата ни! БЛС трябва да проявява висока обществена активност, а не да се вглежда само в собствените си интереси и в НРД (а той така и не бива честно изпълняван от Касата-монополист, която традиционно си позволява да не го изпълнява; това също би могло да бъде обект на Етичната комисия).
Абсолютно е необходимо по-тясно сътрудничество със здравните журналисти, за да престанат или поне да ограничат нападките си срещу лекарите, с което подронват престижа на цялото съсловие.
Учудващо е досегашното безразличие на СЛК към Деня на Спасението (създаден от нас още през 2005 г. и официализиран от МС през 2012 г.; почти няма софийско ЛЗ, чийто персонал да излиза пред вратите му точно в 12 ч. за 1-минутно мълчание в памет на д-р Стефан Черкезов и над 130-те колеги и м. с., загинали по време на работа. А това отбелязване не само е морално необходимо (с всеки преуморен от работа и отговорност лекар може да се случи здравен инцидент!), но и би могло да изиграе огромна роля за повишаване авторитета на съсловието.
Добре би било вечерта на 14 август да се извърши тържествена Заря-проверка (по подобие на 1 срещу 2 юни); това би могло да се предложи от СЛК на началника на ВМА. От “Пирогов” са загинали 20 лекари и м. с. (печален факт, достоен за уважение!), но персоналът му не е излизал нито веднъж за оказване на почит; няма и паметна плоча, въпреки нееднократните ми предложения към предишните му ръководства.
Еднообразно и капсуловано се празнува Денят на българския лекар (който създадохме през 1994 г.): чрез една официална вечеря за председателите на РЛК в страната; а голяма част от съсловието ни дори и не подозира, че си има собствен празник, отменил унизителния социалистически “Ден на здравния работник”, т. е. съвместно със санитарките и шофьорите на линейки (без да имаме нищо против тяхната полезна работа, разбира се). Този празник е само наш и би трябвало да се празнува по места в навечерието му, на 18 октомври, за да го усетят и колегите там, а Централата пак нека да си го организира на самата дата, 19 октомври с регионалните ръководства.
В заключение: Етичните комисии, особено – централната, би трябвало да обърнат много по-сериозно внимание на Духовността, защото Лекаря е не само профилактик, диагностик и лечител, но и Месия. Те би трябвало да бъдат много по-активни по отношение инициативността и общуването с УС, Контролните комисии, МЗ, журналистите, неправителствените и пациентски организации и всички заедно да работят за издигане авторитета и нравствените устои на съсловието.
Д-р Тотко Найденов, създател на Деня на българския лекар, Чилови дни и Деня на Спасението; гл. редактор на в. “Български лекар”, носител на Почетен знак – златен на МЗ и БЛС, член на БЛС, СБЖ и СБП.
