Какво значи Биобиблиография? Речникът на чуждите думи го обяснява: “животопис на едно лице, придружен от пълно описание на неговите трудове и на писаното за него”. Обикновено този труд се извършва към края на творческата дейност, когато всичко е написано и публикувано, после – събрано и описано.
Ето, че и д-р Иван Аврамов, виден акушер-гинеколог от Варна, издаде – единствен от лекарите в черноморския град – своя биобиблиография.
Роден през 1932 г. в Първомай в семейство на свещеник, с детство, юношество и младост прекарани в Пловдив (където завършва медицина; този период е разказан в “Клетвата”, една изключително емоционална книга за онези незабравими “де гиди, млади години, литнахте като бели гълъбе…”. Макар и отличник, на разпределението (когато го подкачат, че сигурно ще иска Пловдив), проявява невероятния си твърд характер: сам пожелава далечна и непозната Добруджа, където няколко години всеотдайно е се грижи за хората от 11 села, вкл. родилен дом и здравен пункт в МТС. Обикаля ги една двуколка (в която е впрегнат… сляп кон); после си купува моторче; ремонтира службата, облагородява двора й, изражда бебета – и денем, и нощем, и в жеги, и в люти снежни виелици и кучешки студ. Кой от нас, по-старото поколение, не е имал своите романтични дни на селски Лекар? Всичко това е описал в може би най-вълнуващата и увлекателната си книга “С дъх на сполука”, която – смело ще кажем! – го сближава със самия Арчибалд Кронин (“Живот в два свята”) и Аксел Мунте.
После е зав. отделение в болницата в гр. Генерал Тошево, оттам – началник на отдел “Майчино и детско здравеопазване” на Толбухин (дн. Добрич), като със смелите си действия неколкократно намалява детската смъртност. При разкриването на варненския Медицински Университет, след спечелен конкурс, е назначен за асистент в Катедра “АГ”. Хиляди са “хванатите” бебета и спасените родилки в най-красивия черноморски град. Защитава кандидатска дисертация, След което отива в Плевен, да помага на авторитетния професор Иван Славов, негов приятел още от Пловдив. Работи и отново в Добрич, и пак – във Варна. Така и не става поне доцент – защото не е партиен член (непременно условие за онези времена)… Нищо, че участва в международни конгреси, където изнася доклади на френски език.
Работи почти 3 години в Либия; този свръхнапрегнат период е описан в “Разкази от пустинята”.
След настъпването на промените, става зам.-кмет на Добрич. Сблъскал се с неистовата алчност и корумпираност на уж “новите” управници, погнусеният честен лекар напуска този пост само след година, макар мандатът му да е 4-годишен. Уви, почтените хора не виреят у нас, независимо от политическата окраска-мимикрия на кариеристите. Вероятно това е единствен случай я нас на доброволен отказ от властта.
Вече пенсионер, д-р Аврамов вижда, че не може да стои без работа вкъщи. Няма друго вакантно място, освен отдалеченото на 70 клм турско село Телериг. Само след година новата здравна система го превръща в ОПЛ. Общината продава линейката, съкращава щатните бройки на шофьора и санитарката. И вече възрастният лекар сам цепи дървата и пали печката, преглежда деца и възрастни, поставя инжекции, прави ЕКГ. При тези тежки условия упоритият медик работи цели 5 години. Колцина са способни на подобен истински подвиг?
След нови 5 години, вече зав. АГ-кабинет в ДКЦ – Добрич, се връща в любимата Варна. Тук работи още няколко лета в здравни пунктове на различни хотели по “Златни пясъци”.
У нас само 5 лекари имат издадена биобиблиография – академиците Асен Хаджиолов (хистология и ембриология) и Радой Попиванов (биология) и професорите Стойчо Раданов (съдебна медицина), Иван Георгиев (Пловдив, хистология) и Христо Браилски (гастроентерология). Подобни книги са своеобразен биобиблиографски отчет пред професионалната, съсловна и преподавателска общност, за проявите, осъществявани през многогодишния живот, отдаден на науката, пациентите и студентите, на най-великата наука, философия и изкуство – Медицината.
Вече 96-годишен, д-р Иван Аврамов не спира да твори – неговите книги са вече дузина, но – най-важното е! – че са поучителни, преизпълнени с творческа и житейска мъдрост и човеколюбие. Толкова много е дал – на Добруджа, на Варна и Плевен, на многобройните си колеги и приятели. Затова:
Да бъде благословен от Бога – той и неговото прекрасно семейство!
Биобиблиографията му е с прекрасен предговор от неговия верен приятел – професорът по УНГ от варненския Медицински Университет Ганчо Папуров, който също издаде няколко вълнуващи автобиографични и поетични книги.
(Уви, само ден преди да навърши 90, проф. Ганчо Папуров ни напусна… Бог да го прости!)
