Ботевата публицистика – толкова злободневна!

В началото на 2018 отбелязахме 140-год. от рождението на наистина гениалния /няма по-подходящо определение за този велик български син!/ поет и революционер Христо Ботев. Но като че ли забравихме още една страна от таланта му: публицистиката. 

И когато я четем, ни става ясно защо от учебниците на децата ни са изхвърлени не само гърмящите му като светкавици стихове, но и безпощадно зашлевяващите статии. Напразни останаха заклинанията на председателката на 44-то НС: че 2018 ще бъде “Година на Ботев”. По какъв начин?! Написах й писмо с въпрос: не вижда ли как МОН се гаври с творчеството и паметта му; не знае ли, че в читанките на децата ни вече ги няма “Майце си”, “Хаджи Димитър” /с разтърсващото, най-българското, вечното “Жив е той, жив е…”/, “Обесването на Левски” /защото, нали – неудобно е да отговаряме на въпроса им: кой го е обесил този Левски; ще вземат да се разсърдят агите от ДПС; нали трябва да сме политически коректни?/. Разбира се, отговор така и не получих. По-важното е, че Пекин е столицата на Виетнам.

Но нека си припомним някои от тези страшни, непреходни текстове, като че ли писани точно за днешния ден:

 

Пак преобразования на думи, пак реформи на хартия, пак шарлатанства и зверства от страна на турските държавни разбойници! …Наистина, в министерствата на Високата порта секи ден се издават нови постановления за държавата, нови закони за раята и нови проекти за ограничението претенциите на безочливите чуждестранци, но ако под сичкото това вие прекарате една черта и съберете сичките тия цифри и ероглифи, то ще получите сума от финансови нули, от дипломатически лъжи, от административни шарлатанства, от юридически аверства, от политическо безумие и от сичко, каквото само може да роди умът на босфорските идиоти.

 

/В. “Знаме”, бр. 9, 6 февруари 1875 г.;

 

По нашите страни произхождат страшни злодейства. Но нам е омръзнало вече да се оплакваме ту пред правителството, ту пред екзархията, ту пред самият народ чрез вестниците: за злото у нас няма никакъв лек. Правителството е ортак с разбойниците, екзархията е безсилна, за да ни защити.

 

/В. “Знаме”, бр. 14, 2 май 1875 г.;

 

Нас бият като скотове, нас обират и съблачат посред пладне, нас не оставят да живеем човечески; а нашите попове на безумието, нашите литератори на глупостта, нашите журналисти на лъжата… са се заловили с гноят на своите мозъци да тровят младото и неразвалено още тяло на народът.

 

В. “Независимост”, бр. 4, 10 ноември 1873 г.;

 

Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-светите предмети на твоето човеческо съществувание, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последният грешник и чакаш второто дохаждание на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци.

 

В. “Знаме”, бр. 4, 5 януари 1875 г.;

 

А нашият народ сиромашее се повече и повече и привиква вече да не жалее къщата си, парите си и жената си.

 

В. “Знаме”, бр. 11, 16 март 1875 г.;

 

Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ… Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще да дойде онова време, когато от една страна ще се напълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще разбере, че в катехизът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.

 

В. “Независимост”, бр. 34, 8 юни 1874 г.;

 

Твърде малко доверие имаме към европейската дипломация, която, ако да е решила вече да не поддържа по-нататъшното съществувание на днешна Турция, но се пак държи на юзда стремленията на южнославянските слаби народи.

 

В. “Знаме”, бр. 25, 27 август 1875 г.;

 

Предателите и шарлатаните трябва да се преследват безпощадно… Частният живот на човека е тясно свързан с неговата обществена деятелност.

 

В. “Знаме”, бр. 17, 23 май 1875 г.;

 

Наистина, най-голямата добродетел в света е любовта към човечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на други – на любовта към ближния?

 

Из писмо на Ботев до Ив. Драсов, 22 септември 1874 г.;

 

Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

 

Из писмо на Ботев до Грудов, Кавалджиев и Странски, 17 май 1876 г.

 

И, накрая, нещо за пишещите братя:

 

Литературната кражба е много по-опасна от обикновената… Преди всичко справедливост, господа, справедливост!

 

В. “Знаме”, бр. 13, 4 април 1875 г.

 

Не намираме за необходимо да коментираме и запетая от тези редове.

Жив е той, жив е…

А ние?!?

Comments are closed.