9 май – новото име на разделението

Досега смятах, че 9 септември е водоразделът за все по-затихващото българско общество. Една част от него му се радва и го благославя и венцехвали, нарича го “революция”, друга го проклина, определя го като “съветска окупация”. И всяка от тях е права за себе си. 9 септември като никоя от останалите ни исторически дати пречупи хода и развитието на държавата и народа ни. Една част от него потопи в кръв, но на друга даде власт и благоденствие. Днес т. нар. демокрация предоставя правото на всеки или да поднася венци пред Паметника на Съветската армия или да го цапа нощем с боя и да организира молебени пред Параклиса до НДК.

Същото се получава и с 9 май. Дали е Ден на Победата над фашистка Германия или – на Европа, “изберете сами”, както пише на цигарените кутии. Пред този толкова оспорван Паметник се тълпят комунисти и руснаци; в същото време пред Президентството застават властимащите, обградени от лошо гледащи телохранители. Социалните мрежи преливат от разнопосочни мнения – от “Осанна” до “Разпни го!”.

Външната ни министърка-сладурана бодро обясни, че тя празнувала Деня на Европа, а не – на Победата, като великодушно позволи на българския народ да си избира която дата си пожелае, нали днес живеем в демокрация? Телевизионният водещ удобно пропусна да я попита: възможно ли е Денят на Европа да съществува без Деня на Победата? Действително, хората свързват тази победа с Русия, защото руският народ проля най-много кръв за нейното постигане, но нали принос за него имат и САЩ и Великобритания? Да, техните жертви са неизмеримо по-малко от жертвите на съветските народи (200 хиляди срещу 26 млн), но предоставянето на огромна материална помощ (камиони, муниции, горивни и свързочни материали и пр.) изигра огромна роля за разгрома на Хитлер. Защо тогава властимащите не го отбелязват? Не им го позволяват от едно “по-специално” посолство?…

Друго нещо би трябвало да предизвиква мъка и неприязън в целокупното ни общество: отминаване на собствените ни жертви. 30 000 български офицери и войници, изпратени от отечественофронтовското правителство на фронта срещу германците в т. нар. Отечествена война, падат по бойните полета на Югославия и Австрия. Това са наши, родни момчета и мъже. Единствено русофилите и социалистите поднесоха венци пред Паметника на Незнайния войн. Властимащите ги нямаше там. Те не положиха дори един карамфил, не пророниха и една сълза за своите самоотвержени сънародници. Каква е причината? Че са се били рамо до рамо с руснаците (а Русия вече стана мръсна дума, или поне така ни заповядват да я приемаме)? Или че са громили германците (с които сме в тресящия се от разпри и мигрантски вълни ЕС)?

Историята не търпи конюнктура. Днес се чете по един начин, утре – по друг; пренаписват я историците в зависимост от повелите на временно облечените с власт безличия и в тяхна, а не на “святата истина” (по израза на Захарий Стоянов) угода.

Ето го новото разделение на бързо стопяващата ни се и изчезваща нация – 9 май.

Не стана ли много за една шепа народ?!

Една шепа – да, ама българи…

Comments are closed.