КПЕ би трябвало да се занимава не само с недопустими прояви и проблеми, възникнали между лекари и лекари или лекари и пациенти, но и с по-широки, обществени теми.
Бъдещият председател на КПЕ би трябвало да работи целенасочено за опазване и издигане авторитета на съсловието в обществото и преди всичко – в медиите, защото той е абсолютно необходим не само за успешната лечебно-диагностична дейност, но и за извоюване на съответни предимства и изгодни условия при здравните политики.
КПЕ би трябвало да излезе със следните инициативи и да провежда политика на колегиалност и достойнство в обществото чрез:
# Ежегодно, на всеки Извънреден Събор за обсъждане на НРД председателите на БЛС и КК и КПЕ (ако не бъде прието в Устава, то поне ако желаят, от морално-етична гледна точка) да изнасят кратки отчети относно своята дейност и въз основа на тях да искат нов вот на доверие, а не да чакат да им изтече 3-годишният мандат;
# Да се иска най-строг отчет на изразходването на свещения членски внос; в това отношение да се съблюдават принципите от Тефтерчето на Левски за “народната пара” – без т. нар. “представителни”, екскурзии и пр.; членският внос не е малък и той трябва да се ползва изключително за подпомагане на заболели колеги или за участие в научни форуми; в това отношение КПЕ би трябвало да допълва и подпомага Контролната комисия. Колкото е екзотично-наивно да звучи, предлагам на новоизбраните председатели на БЛС, КК и КПЕ: ако сметнат за необходимо, когато благодарят на избралите ги делегати, символично да целунат пред тях Тефтерчето на Левски; нека върнем поне малко от малко стария възрожденския дух в съсловната ни организация (създадена през 1901 г.) – тя има нужда и от него;
# Тясно взаимодействие с ИАМО: установените от нея лекарски грешки да бъдат анализирани, изнасяни на отделно направление “Казуси” в сайта на БЛС и предоставяни на РЛК в страната (без имената на извършителите), за да не бъдат повтаряни от други колеги;
# Създаване и поддържане на специално направление в сайта на БЛС “Здравно-духовна култура” – за здравна просвета на пациентите (поместване на здравни съвети от видни наши лекари) и на кратка история на медицината и лекарска етика за колегите;
# Създаване на “Харта за правата на лекаря” – по подобие на “Хартата за правата на пациента”, с узаконяване от НС – безплатни специализации чрез клинични ординатури и пр.;
# Организиране на чести срещи, вкл. кръгли маси и семинари със здравните журналисти, на които да се внушава да спрат с нападките срещу лекари, защото това подкопава доверието в тях – а то е абсолютно необходимо условия за успешното протичане на диагностично-лечебния процес; както и по-често да публикуват, със съдействието на КПЕ, добри прояви на колегите, а не да търсят само евтини сензации;
# На собствениците на медии да се внуши (вкл. чрез СБЖ, ако трябва – и с изрична постановка в ЗЗ) да спрат да дават трибуни на самозвани “лечители”-шарлатани от рода на агронома проф. Мермерски, билкари, врачки, шамани, баячки и пр., защото това нерядко води до увреждане здравето на хората, а и намалява притока на пациенти към лекарите, т. е. лишава ги от доходи;
# Да се въздейства на депутатите от Комисията по здравеопазването да отпадне от Закона за здравето глава VII (за т. нар. “неконвенционални методи за въздействие върху здравето”), която отваря широки врати пред въпросните шарлатани-печалбари и категорично пречи на работата на лекарите; всъщност да се възстанови старото положение от Закона за народното здраве за безусловна забрана на немедици да упражняват диагностично-лечебна дейност;
# Да съдейства да спре или поне да се намали високомерието и дистанцията между лекари и пациенти (това е най-честият повод за техните оплаквания, а и съвсем скоро ще влезе като критерий за оценка, съотлетно – заплащане труда на лекаря; както е в целия свят; Синдромът на “Ледения лекар” трябва да бъде лекуван!
# Що се отнася до заболял колега, тук най-настоятелно да се внушава на съсловието стриктно да спазва постулата на Женевската декларация: “Лекар за лекаря е брат” и да се грижи за него наистина като за член на собственото си семейство. В това отношение да се засили значението и моралното въздействие на “Чилови дни” и да се изучават животът, делото, принципите и заветите на проф. Константин Чилов, както и на другите най-видни и достолепни наши предци.
Лекарят е и мисионер с кауза!
Той трябва да бъде не само профилактик, диагностик и лечител, но и носител на мисия, с най-висок морал, професионален и граждански авторитет и достолепие; КПЕ трябва да внуши на обществото, че той е най-стойностният негов член и земен закрилник на своя народ.
Именно с тази цел през 1998 г. създадох “Чилови дни”, през 1994 г. – Деня на българския лекар и предложих на УС на БЛС да обявим за наш патрон св. Иван Рилски Чудотворец – най-великия български светец и небесен покровител на народа ни, а през 2005 г. – Деня на Спасението в памет на колегите, починали по време на работа (официализиран от МС през 2012 г.). Благодаря на УС и на всички колеги, които приеха тези празници и чествания със сърцата си!
Бог да пази Майка България и нашето съсловие!
(Отказвам се от авторски права по този проект. Който бъде избран за председател на КПЕ – може да го ползва, ако го споделя.)
Д-р Тотко Найденов, гл. редактор на в. “Български лекар”; автор на 45 книги; член на БЛС, СБЖ и СБП; носител на Почетен знак – златен на МЗ, на БЛС и на “Мати Болгария”, специалист по социална медицина
