Това заявява новият председател на БЛС д-р Иван Маджаров в интервю пред в. “Кво вадис”/29 юни:
“Много важно е да бъдем единни. Няма да деля ЛЗ на държавни и частни и ще защитавам интересите на колегите от всички болници, както и на ОПЛ. При всяко положение ще се боря за правила, валидни за всички колеги. Трябва да бъде уважаван лекарят, но също трябва да можем да покажем и грешките си. защото 99% от нас са много добри в професията си и когато някъде се случи да има проблем, той се дължи на малка част от лекарите.
И, още: идеите за промяна на здравната политика трябва да идват от нас. Тогава съюзът ни ще бъде организация, с която всички ще се съобразяват, а колегите ще се чувстват представители на елита на обществото. Когато това стане, ще се ползваме с истинска обществена почит.
Трябва да направим възможно лекарите да са в крак с новостите и непрекъснато да повишават своята квалификация, без да се откъсват от всекидневната си работа. Затова пледирам за електронното обучение. Ние като съюз имаме задължението да го организираме. Не е тайна, че във всички държави това е категорично условия – лекарят да има право да работи само ако поддържа постоянно квалификацията си. този подход е гаранция за бъдещето. Все по-малко ще се налага да се събираме в зали, кодето ще се четат лекции. И все повече ще усвояваме научните новости по електронен път. Това е също начин за задържане на младите лекари в Родината.”
Обсъждане. Темата с т. нар. “продължаващо обучение” беше подета навремето от проф. Чирков. Той идваше от Германия, където на всеки 5 години който и да е специалист, пък ако ще – и да е академик, се явява на изпит за подновяване на лиценза; иначе го губи. Защото медицината се обновява в 50% на всеки 2 години. ние си караме с дипломата от промоцията…
Помним злощастната мимикрия на един бивш председател-търговец на мазут, който чрез едно недодялано споразумение с министър Славчо Богоев задължаваше всеки лекар да набере за 2 години 300 кредитни точки, вкл. от абонамент за казионния орган… Нямаше значение къде работиш и от какво си набрал тези точки (от фирмени презентации и пр.); те трябваше да бъдат вписвани в едно тефтерче с дебели корици, което задължително се купуваше от РЛК за всеки член срещу скромната сума от 10 лв бройката. Можете да се досетите в коя частна печатница бяха отпечатвани тези десетки хиляди тефтерчета, чиято себестойност едва ли надвишаваше 50 стотинки. Ето как някои андрешковци осребряваха поста си…
