АСМБ: Имайте огромни сърца

Уважаеми проф. Златков,

Уважаеми проф. Митов,

Уважаеми членове на академичната общност,

Уважаеми колеги,

Помня моите кандидат-студентски изпити. На изпита по биология стисках палци, за да се падне темата за сърце. Първо научих за неговите клетки, след това – за проводната му система, за всяка негова кухина – камери и предсърдия. Помня как асистентът по анатомия извади сърцето от трупа, подаде ми го и каза да го измия от съсиреците. Бях първият човек, който надникна в това сърце, което някога е биело и разнасяло кръвта и Живота. В трети курс най-после го чух и у пациент. Но вече чувах не туптене, а шумове. Броях пулса, виждах електрокардиограми. Сега вече всичко има смисъл и иронията е в това, че вече стискам палци да не се падне на изпита по вътрешни болести. Наскоро срещнах колега, вече дипломиран доктор, който ми сподели, че сърцето му се къса между дългите часове на нощните дежурства, ниската заплата, лошите условия и от това, че по-добра работа на този свят няма! В хода на предстоящите шест години ще научите много за сърцето. Но трябва да научите и нещо, което не може да бъде запомнено или оценено. Един лекар трябва да има огромно сърце и разширена аорта, през които да пулсира море от състрадание, всеотдайност и човешка доброта. Само така хем ще се къса, хем ще стои цяло. Защото по-добра работа на този свят няма!   Никола ДОНЧЕВ, V курс, председател на АСМБ – София

Comments are closed.