Професор Валентин Мутафчиев: За Истанбулската конвенция

Съгласен съм, че всеки може да живее и се удовлетворява както иска, Стига да не пречи на другите. С еднополови контакти. Със смяна на пола, ако чувства тази необходомост и т.н. Тези хора нито са, нито трябва да бъдат отблъснати от обществото или санкционирани от държавата. Сексуалнитевръзки между мъже и между жени не са от днес. Известни са при древните гърци, римляните, при наши държавни ръководители ….

Проблемът е за правата на тези хора /ЛГБТ – лесбийки гейове, бисексуални, трансджендъри / Те непрекъснато се обявяват за дискриминирани, а в същност търсят форми на изява / гей-паради , протести и др./. Предявяват стремеж не само да популяризират в обществото своите разбирания и начин на живот. Но и да ги наложат като съвременна, модерна норма на общуване, в противовес на националните традиции, законодателство и човешката биология / създаването на деца /. Неща, за които имат своите неоснователни „основания“. Но реакциите им са възможни при криворазбраната и деформирана демокрация. При което, различаващото се със своето сексуално определяне и поведение/ около три процентно малцинство / се мъчи да доминира и променя останалото огромно мнозинство.

Основните претенции са да се узаконят браковете между мъже и между жени и да се разреши отглеждането на деца от еднополови брачни двойки. Защото:

-       Искали правно да легитимират любовта си

-       Да наследяват своя партньор. Въпреки, че има законови възможности за прехвърляне на собственост без брак. Че масово у нас има достатъчно хетеросексуални двойки, които живеят на семейни начала. Без да се оплакват от проблеми с любовта и наследяването

-       Да получават наследствена пенсия – те или децата им.

-       Били подлагани на натиск от семейство и приятели. Всеки има право на мнение и отношение, което едва ли зависи от това дали еднополовите двойки има официален брак.

-       Не можели да получават информация в болница за партньорите си. Защо не, както останалите близки?

-       Били един от удобните образи на врага. Вероятно. Както всички, които се държат предизвикателно.

Разбира се ЛГТБ вече имат извоювани права в редица „широко скроени“ общества. Права, които налагат на страните да предприемат мерки, за да не засегнат ЛГТБ. Британското външно министерство е поискало от ООН да смени в документите си термина „бременни жени“ с „бременни хора“, за да се включат и транссексуалните. А вместо майка и баща са въвели „родител 1“ и „родител 2“. В Канада гражданите могат да записват в паспортите си „неутрален пол“. Държавата променя текста на химна, за да е полово неутрален. И вместо „всички твои синове“ става „ всички ние“.

Европейският съд за правата на човека призна за дискриминационен руски закон за забрана на пропагандата на хомосексуализма за непълнолетни. А в Колумбия е признат брак между трима гейове.

Ние категорично нямаме основание да застанем зад подобни подходи. Дори да сме достатъчно „широко скроени“. Независимо от възможното одобрение на либерални представители от „висшия ешелон демократи“.

В крайна сметка реални причини за протести и демонстрации от ЛГТБ няма. След като дори най-висши държавни постове се заемат от гейове и лесбийки. Ръководител на европейска държава пристига с гей партньора си на официална среща в ЕС. На върха на властта в Сърбия е хомосексуалистка. Лесбийка е управлявала Исландия. Американска актриса лесбийка се готви да се кандидатира за кмет на Ню Йорк. И т.н.

Многобройни са известни спортисти, хора на изкуството и други популярни личности, които временно или постоянно, официализирано или не – живеят с еднополови партньори. Без чувство за дискриминация и необходимост от демонстрации и допълнителни права. Не са известни пречки за подобно съжителство и у нас. Или пречки за промяна на пола. Но официализиране на еднополови бракове, популяризиране поведението и начина на живот на това малцинство чрез обучението на децата няма почва у нас. И никакво основание. Най-вече заради бъдещето на децата. И на българската нация. В заключение – нищо против личните предпочитания на ЛГБТ, но категорично против популяризирането им и налагане като „добър“ възможен пример за начин на поведение и живот.

Затова не обсъждаме мерките против насилието на жените в Истанбулската конвенция. С тях всички са съгласни. Но не сме на ясно до сега до какъв друг резултат може да доведе / или вече е довела /  Истанбулската конвенция в страни, които са я ратифицирали.

Не трябва да се пропускат и „скръбните“аргументи на уважаван политолог, който „се жалва“ след отхвърлянето на конвенцията от Конституционния съд: „Драги ми приятели и колеги, прогресисти и либерали порусени от решението на  КС за Истанбулската конвенция. Разбираеема е вашата горчивина и сарказъм по повод на ниско грамотните, тесногръди, изостанали и манталитетно примитивни наши събратя“. Става дума и за осем юристи от КС, пет от които жени, за професори по конституционно право, за представителите на Българска православна църква, БАН, СБП и цялото „манталитетно примитивно“ общество резервирано към целите на конвенцията.

В групата на „изостаналите и манталитетно примитивни“ се включва и премиерът на Словакия, според който Истанбулската конвенция ненужно поставя под въпрос природните разлики между мъжа и жената и ги нарича стереотипи. И Словакия няма да подпише Конвенцията.

При ратифициране на Конвенцията, контролният ѝ орган GREVIO е с наднационални права и пълномощия / приетият международен правен акт има предимство над националното законодателство /. И трябва да се подчиняваме на неговия контрол и изисквания. Затова тези, които защитават Конвенцията и агресивно ни притискат да я приемем трябва вместо умилителни приказки за борбата с насилието над жените, да осъзнаят / или признаят / основателните страхове относно целите на ЛГБТ. Най-вече за възпитанието на децата. И всички да се обединят и предложат да отпаднат спорните / рискови /текстове. Има и предложение, от България да произлезе международна харта за неприкосновеност на децата, майчинството и училищата.

Защото най-важното за нас са: „децата, глупако“, ако перифразираме американския Президент. ГЛБТ да се обичат, да си сменят пола. НО, без да „развяват байрака“. Без да се мъчат да налагат своите виждания и подходи. Защото няма основание учебен материал за нестереотипните роли на пола, да съществува в официалните учебни програми от детска градина до университет. Затова и БАН спира проекта „Форум за джендър балансиран модел в училищата. Българският случай“, одобрен от МВнР и националната комисия на ЮНЕСКО.

Човек трудно ще си представи как в детската градина детето се чуди дали е момче или момиче. И някой му „помага за правилния избор“. Едва ли подобни мисли биха могли да се появят преди пубертета. Но биха могли да се използват за внушаване и стимулиране на „чуденето на детето“ с „образователна цел“. Дали има изследвания, които да показват в колко случаи се налагат подобни образователни мерки преди пубертета. И колко след пубертета се чувстват попаднали „в друго тяло“. И започват да се подлагат на хормонотерапия / с всичките  й рискове /,  преди по хирургичен път да си сменят пола след 18 г. Запазена ли е после психиката им и дали се чувстват доволни и пълноценни?

Но за нас децата, които  възпитаваме, на които се надяваме, са най-важното. И не трябва да допуснем да се възпитават в „джендър“ идеология. В полза на едно малцинство. Към което насочва чл. 14-1 от Конвенцията: “ Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища. „Очевадни“ са притесненията ни да се възпитават децата у нас в„джендър идеологията“, в нестереотипните роли на пола от най-ранна възраст. Децата, от които зависи бъдещето на нацията.

Дори една компетентна и авторитетна институция като Американския колеж по педиатрия стига до извода, че „джендър идеологията“ води до злоупотреба с децата. И ако не са достатъчно аргументирани емоционалните ни съждения, остава да се доверим на научните изводи.

Tags: 

Comments are closed.