В. “Български лекар” започна да излиза през м. октомври 1993 г. като двумесечно издание, орган на БЛС, без да получавам и стотинка за издаването му. От 1998 г. започна да излиза веднъж месечно. Чрез него успях да популяризирам не само Деня на българския лекар /1994/, но и “Чилови дни” /1998/, Варненската лекарска среща /1997 – 2006/, Деня на Спасението /2005/, Движение за демографска политика и здраве “Кота-100”, Ямболската конвенция /2018/.
Той бе орган на БЛС цели 5 години, до м. май 1998 г., когато бе “отлюспен” заради критичното си отношение към нескопосано започващата здравна реформа, която напълно комерсиализира свещената професия и направи здравето – стока, пациента – клиент, а лекаря – изпълнител на клинични пътеки. Но това е друга тема.
От все сърце благодаря на всички абонати и читатели на в. “Български лекар” за подкрепата през този четвърт век! Благодаря на редовните членове на редколегията – достолепните академици Дамян Дамянов и Богдан Петрунов, ректорите на МУ доц. Георги Паскалев и чл.-кор. Стефан Костянев – Пловдив; проф. Анелия Клисарова и проф. Красимир Иванов – Варна; чл.-кор. Григор Горчев и проф. Славчо Томов – Плевен, директора на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев, както и изпълнителните директори на болници и останалите приятели, които неизменно ми вярваха и никога не ме изоставиха: проф. Красимир Гигов, д-р Дечо Дечев, проф. Карен Джамбазов, проф. Илия Баташки, д-р Димитър Димитров, д-р Славчо Близнаков, д-р Драгомир Грудев, доц. Бушка Захариева, д-р Крум Касабов, д-р Григорий Неделков, Сашо Ганов, Поли Мичева, д-р Красимира Ковачка, БУЛСТРАД, MSD и всички останали наши автори и спомоществователи!
Желая на всички вас крепко родопско здраве и дълголетие!
Да си спомним и за незабравимите приятели и членове на редколегията – акад. Чудомир Начев и акад. ген. Григор Мечков; Бог да ги прости!
Д-р Тотко Найденов, основател и главен редактор
