Завистта – и при лекарите ли?

Отмина 25-тия Ден на българския лекар. Раздадени бяха наградите за най-достойните колеги. Вярно, има и десетки други, заслужаващи почести, но и тяхното време ще дойде; не може всички да бъдат отличавани.

И като заваляха едни язвителни забележки в сайта здраве.нет: “Това ли са ви световните учени?”; “Че тези кой ги знае навън?”; “Пак борби между лобитата” и пр.

Това са ни учените, ние сме малка страна, нямаме ги от световна значимост. Те са се представили в своята Родина; колкото – толкова; за нашите мащаби са добри. А и всеки номиниран е посочен от някакво лоби, кръг приятели или колеги; не е измислен друг начин за предлагане.

А тези, разбирачите, защо не са дали своите предложения, вместо сега да хихикат и плюят? Мейлът на БЛС беше отворен цели 2 седмици – да бяха си изпратили своите номинации. Но злословието е по-лесно – скрити зад анонимността си, да пръскат зловонни слюнки.

Пустата нашенска злобица и завистчица, те ще ни затрият окончателно. Слави Трифонов има една книга – “За стърчането”. Прочетете я, ако имате здрави нерви. Тя ще ви разкрие взаимоотношенията по нашенските географски ширини, които и без това добре познаваме: кадърните хора в България биват ако не преследвани, то поне недолюбвани от сънародниците си – просто защото се отличават от тях, надвишават ги. А, не може то така, да стърчиш над нас: я да те поокастрим малко, байно, че много си избуял нещо, пък ние сме незабележими, малки и се гърчим в краката си, не ни е хубаво така, да сме под тебе.

После се чудим защо младежите ни бягат навън. Да, там не им е лесно, но поне няма да срещат злост и спънки, ако искат да растат и се развиват. Че кой нашенец е преуспял у нас; правят го навън, сред чуждите, но добронамерени хора.

Но – отново на темата. Да, това са удостоените с признанието на съсловието. А вие, черните завистници и мърморковци, ако искате, си направете ваша собствена класация, лошо няма. Само че – с имената си, открито, като мъже. А не – анонимно, като комари, които звъннат край ухото и те разбудят, и после с подла ехидност отлитат невидими в тъмното.

Кажете: как да искаме от обществото добро отношение за съсловието си, след като част от него хули, подиграва и отрича най-добрите си представители?

Tags: 

Comments are closed.