Господи, колко е хубаво в този единствен час,
в който до тебе сгушена аз пак ще горя от страст.
Неземен оркестър в душата ми пее:
“Веднъж се обича, веднъж се живее.”
Сякаш през пръсти тече този живот,
първият сняг в наште коси вали.
Щастие търсихме с теб все надалеч,
а то е било тук и във нас, нали?
Зная, приятелю, трудно е,
всеки от нас има път.
Други до болка влюбени
може би тук ще спрат.
И друго момиче след мен ще запее:
“Веднъж се обича, веднъж се живее…”
Иван Ненков
