Поезия на Иван Ненков: Господи

Господи, колко е хубаво в този единствен час,

в който до тебе сгушена аз пак ще горя от страст.

Неземен оркестър в душата ми пее:

„Веднъж се обича, веднъж се живее.“

 

Сякаш през пръсти тече този живот,

първият сняг в наште коси вали.

Щастие търсихме с теб все надалеч,

а то е било тук и във нас, нали?

 

Зная, приятелю, трудно е,

всеки от нас има път.

Други до болка влюбени

може би тук ще спрат.

И друго момиче след мен ще запее:

„Веднъж се обича, веднъж се живее…“

 

Иван Ненков

Comments are closed.