Старите хора –
старите хора
по пейките бели в градината –
тънки, прозрачни, пречистени –
слушат унесено зимния полъх в кръвта си,
късно-есенно се усмихват на слънцето –
и младостта,
затрептяла за миг в светлината –
не ги връща вече назад,
а им спомня ангела,
който там ги очаква сред пътя.
Александра ИВАЙЛОВА
