Моя позната журналистка ми се оплака от следната бездушна реплика на лекуващ я колега. Предстояла ѝ тежка операция /карцинома утери 2-ри стадий/ и, като всяка интелигентна пациентка, тя се страхувала за бъдещето си. Попитала го ще издържи ли операцията, ще живее ли? Ето как я е успокоил докторът:
– Всичко може да стане. Ти да не би да се мислиш за вечна?
Както се казва, коментарът е напълно излишен.
Кога ще научим колегите как да общуват със своите пациенти, как да им вдъхват кураж и вяра в скорошното оздравление, как да съобщават на близките тъжни новини?
Кога колегите ще разберат, че пациентът има не само тяло, но и душа, че Медицината е най-святата професия; тя е не само поставяне на диагноза и провеждане на лечение, но и психология, и изповед, че лекарят е не само терапевт, но и мисионер?
