Дядовден

За втора поредна година отбелязахме 17 ноември като Дядовден, когото създадохме м. г., подпомогнати от поета Атанас Капралов, директор на Нац. литературен музей и ген. Стефан Стефанов, председател на Столичния съвет на Съюза на офицерите от запаса.

17 ноември е рождената дата на дядо Петко Славейков (1827 – 1895). Целта на Дядовден е да окажем почит към живота и творчеството на един от най-първите ни възрожденци, както и изобщо към българските дядовци; от друга страна – да обърнем внимание на обществото към здравето на мъжете от третата възраст.

Тук ще публикуваме ироничното протестно писмо на филолога проф. Ал. Балан, класически радетел за чист български език, отправено към министъра на просветата, когато (1916) разбрал от вестниците, че е пенсиониран от Софийския университет “Св. Кл. Охридски”:

“Господин Министре,

С душесмут окосъзрех във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от вашего просветилище народни, поради негодие старешко.

Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословни. Защото ако ме олицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, серцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети – непрестанни.

При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица?

С настоящето си буквописано заявление Ви моля да не ме пращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Последни доплънки.

Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица и по-наложителна.”

 

Напомняние

 

Ето, Петко, остаряваш,

видиш вече побеляваш,

гасне младий, буйний жар.

Нал усещаш и кръвта ти

кат ти казва толкоз пъти:

Петко, Петко, веч си стар!

Младините забрави ги,

цалувките остави ги;

не мисли веч за любов.

Да посрещаш с черна жалост

горчивата тежка старост,

отсега бъди готов.

Теб песни ти не приличат;

нето китки веч та кичат;

минаха са младини!

Нине гроб ти приближава,

нине смъртта призовава,

нине тежки старини!

Бар отсега приготви са,

от света веч отречи са,

сбогом, сбогом му кажи.

И кат мислиш старостта си,

за разтуха на скръбта си,

ти сълзите задържи.

 

Петко СЛАВЕЙКОВ

“Песнопойка”/1870

Tags: 

Comments are closed.