Неведнъж сме призовавали по-възрастните колеги да оставят своите спомени от личния, професионалния и обществения си живот. Ето, че един от тях – вече 91-годишният достолепен уролог от Смолян, създател на урологията в Родопите, ревностен наш читател и постоянен участник в емблематичните Чилови дни – доц. Асен Василев Маргаритов го е сторил!
Той винаги ни е правел добро впечатление, още от студентските ни години: изправен, спокоен, любезен към всички, вечно стегнат с костюм, бяла риза и вратовръзка, като млад асистент при доц. Атанас Мурджев, зав. Клиниката по урология на ВМИ – Пловдив. Така идваше и на Чилови дни: официален, тържествен и същевременно благ и смирен.
От книгата научаваме за интересния професионален път на доц Маргаритов – от Златоград през Смолян, София, Пловдив и пак обратно в Смолян. Описал е интересни поучителни случаи от практиката, както и повечето свои преподаватели, като обстойно се е спрял върху знаменития наш клиницист проф. Константин Чилов:
“При неговите лекции той водеше болни, посочваше студенти, които да ги разпитват, прегледат и направят разбор на заболяването. По-нататък той го допълваше и развиваше обстойно и така се научаваше повече. (Бел. ред. Знаем, че проф. Чилов особено е наблягал на диференциалната диагноза, както и на параклиниката.) Веднъж представи младо момиче с воден плеврит, за който смятал, че е ревматичен и започнал лечение със салицилати.
При прегледа се оказа, че няма подобрение и тогава той достойно заяви, че е сгрешил и прави излезли неговите сътрудници. Тогава пациентката – студентка по медицина, призна, че не е приемала лекарствата, а ги е поставяла под дюшека. Проф. Чилов се изненада и малко ядосан каза: “Колеги, ако някога сте болни, ще изпълнявате нарежданията на лекуващия ви лекар, макар че сами вие сте лекари. Ако аз се разболея, вярвайте ми, аз ще слушам лекуващия лекар, на който съм се доверил.” По отношението етиологията на плеврита се оказа, че той е бил прав.
Веднъж проф. Чилов ни въведе в кабинета си, където при много приятен разговор продължихме да обсъждаме темата на занятието. Накрая като израз на дружелюбното му отношение към нас си направихме групова снимка. И изпитите при него протичаха в една спокойна обстановка.
След приключване на държавния изпит, проф. Чилов ме запита: “А сега – накъде? Каква специалност си избрал?” Съобщих му, че съм кръжочник по хирургия и желанията ми е да работя това. Тогава той бащински ми каза: “Важно е човек да има желание за работа в избрана от него специалност” и ми пожела успех. Освен с всичко друго, го запомних и с обръщението му към всеки от нас “младо”, което още повече го сближаваше със студентите.”
Ще си позволим да се присъединим към думите на д-р Ангел Каръшев, дългогодишен зав. ОАРИЛ в смолянската болница: “Съществува невероятна хармония между учения доц. Маргаритов, уролога д-р Маргаритов и човека Асен Маргаритов. Тази хармония го прави неповторим при леглото на болния. Защото те заедно изпитват болката и страданието и заедно се радват на успеха от лечението му. светлината, която оставя след себе си е пътят на днешните лекари и пътят в живота на неговите деца и внуци.”
Автобиографичната книга на достолепния медик, патриот и стожер в обществото и съсловието ни доц. Асен Маргаритов още веднъж потвърждава съвета ни към по-възрастните колеги: да оставят своите спомени за своя славен професионален път и незабравимите си професори.
Защото те ни доказваха чрез живота и делата си, че Медицината е не само призвание, занаят и начин на препитание, но и месианство и Духовност.
Едно от олицетворението й е родопският лекар доц. Асен МАРГАРИТОВ.
Да ни е жив и здрав още дълги години, да стигне и задмине КОТА-100!
