Трансфузионната хематология – в е-здравеопазването!

На 14 февруари в хот. „Шератон“ – София ще се проведе Конференция по въвеждане на електронното здравеопазване у нас. Там известният наш хематолог д-р Николай Андреев, зав. Отделението по Трансфузионна хематология при УМБАЛ „Св. Анна“ – София ще изнесе впечатляващ доклад, редове от който публикуваме.

Проблемът е стар и наболял, но досега не е бил придвижен.

Системата по Трансфузионна хематология се ръководи от ЗККК и Медицински стандарт. Схематично тази схема може да се раздели на 2 части: кръводаряване и имунохематологична диагностика на пациент; и трансфузия на кръвни съставки.

На 27 февруари 2003 г. ЕС приема Директива 2020/98ЕС за определяне на стандарти за качество и безопасност при събиране, изследване, обработка, съхранение и разпространение на човешката кръв и кръвни компоненти.

На всеки пациент с евентуално налагащо се преливане на кръвна съставка в хода на лечението трябва да се изследват: Определяне на кръвна група с тест-серуми и тест-еритроцити. Определя се кръвната група от АВО и Рх. При необходимост се определят и други еритроцитни антигени – многократни хемотрансфузии, наличие на антитела, вероятна трансплантация. При нужда от кръвопреливане се извършва тест за съвместимост между кръвта на пациента и еритроцитния концентрат, определен за кръвопреливане.

Целта е да не се навреди нито на пациента, нито на кръводарителя и да има възможност да се проследи пътят на прелятата кръвна съставка от пациента до кръводарителя и обратно, т. нар. look back-процедура.

Към момента у нас може да се проследи всяка кръвна съставка, прелята на пациент, но не – и по електронен път!

Предложението на д-р Николай Андреев, към което безусловно се присъединяваме, е:

Всички имунохематологични изследвания на пациент и преляти кръвни съставки да се отразяват в xml-файла, който се подава към НЗОК.

Tags: , ,

Comments are closed.