Всеки ден по “Хоризонт” слушаме какво предстои да изпълнят радио-филхармониците. Изреждат се имената на солистите, на композиторите, чиито произведения ще изпълняват. И за капак: “70-тият сезон на радио-филхармониците ще премине под патронажа на г-жа Еди-коя-си, председател на 44-то Народно събрание.”
“България е държава на духа”, казваше великият акад. Лигачов. Нека не прозвучи съвсем грубо, но бих добавил още две срички след последната дума: “…нето”.
То бива-бива подмазване, ама чак пък толкова! Интересно, дали въпросната женица познава дори и една нота, да не говорим, че никога не би могла да я изсвири или изпее, освен ако е на маса, след две кърджалийски ракии. И ако на виртуозите не им е неудобно от слагачеството, нима тя се чувства комфортно в тяхна компания? Защо си е дала съгласието да се куми до имената им? Впрочем, дали някога е присъствала на симфоничен концерт? Или, след като е патрон, й се полага абонаментна карта. Безплатна, разбира се; че откъде пари у нашите политици?
Още едно въпросче: пак ли ще бъде патрон, ако преди свършването на сезона, току-виж, се проведат нови избори и г-жата вече няма да е председател?
Сещам се за Начо Папазов, който на заседание на Политбюро се провикнал: “Ние трябва да бъдем щастливи, че дишаме един и същ въздух с Вас, другарю Живков!”. Ами пословичният отговор на Левчев на шеговития упрек на Първия, че много го хвали: “Никой не може да ми забрани да Ви обичам, другарю Живков!”. Някои хора могат да бъдат талантливи и в издънките си.
