Леденото хоро

Обичам река Тунджа, защото съм ямболлия и като дете съм се къпал стотици пъти в нея. Само че – през лятото.

Сега сме посред зима – люта, сурова; камък и дърво се пукат. Реката е заледена напълно. Но на 6 януари, Богоявление, калоферци разчупват леда и влизат с дрехите си да играят „Леденото хоро“. За другата свещена дата – рождения ден на най-бележития си съгражданин, Ботев – войводата наш любим, съвсем забравят.

Няма телевизия, която да не ходи да снима това дивашко безумие. Този път били поканили и представители на ЮНЕСКО – да го обявят за… „Нематериално културно наследство“. По една от кабеларките излъчиха и кадри с двама-трима явно подпийнали младежи, които къпеха уйдисалия на акъла им репортер, който също бе нагазил до тях, треперейки като лист от студа. И, разбира се, крещяха: „Това сме ние, българите!“. Дали бяха чели за алековия герой с неговото горделиво викане: „Булгар, булгар!“ във виенската баня? Но ми заприличаха на негови потомци.

Българино, нищо достойно за гордост не можеш да вземеш от това „Ледено хоро“, които никой интелигентен човек не би играл.

Какво ново под слънцето 130 години след Бай Ганьо?!

Comments are closed.