Зима след зимните празници

Тазгодишните Коледни празници в някои страни от Западна Европа бяха прекръстени на “Зимни”; да не се дразнели братята-мюсюлмани; намирисващата на христианство дума ги дразнела, пък и не искали да посещават подобни базари. Така Рождество Христово бе обезличено чрез безличното “зимно”. Срам, християнска Европо! Християнска ли казах?

“Радвам се, че в Германия вече има германски ислям”, бе споделила щастието си германската канцлерка, дъщеря на протестантски пастор.

“Празнувайте Коледа по-тихо, да не обиждаме своите гости-мюсюлмани”, беше призовал, преди години, един кмет своите съграждани от ирландско градче. Пак добре, че не ги беше агитирал да се обрежат (което, впрочем, е здравословно; в страните, където сюнетът се прилага, почти няма рак на маточната шийка или на пениса).

Новата година току-що отмина, и от Европейския Парламент долетя свежа струя: гласувани са 3 джендър-резолюции. ИК трябвало да бъде приета задължително (заповед, по болшевишки!) от страните-членки, които досега не са сторили това велико дело.

И, още: към заклеймените деяния расизъм, ксенофобия и антисемитизъм, да се добавят още: ислямофобия, афрофобия, хомофобия (има си хас) и, представете си – апорофобията (това било страх от бедността).

Какво по-ясно: ЕС иска освен да се срамуваме, че сме бели, християни и хетеросексуални, да си носим гордо бедността. Тя не е порок, а нашата орис.

В тези документи се говори само за правата на пришълците, които трябва да обгрижваме безропотно, за наша сметка, независимо откъде и защо са дошли, дали са образовани, дали им се работи (а и могат ли), дали не носят и някоя страшна болест.

Европа и християнството трябва да изчезнат, това е откровеният замисъл на собствените й депутати. И всичко това – точно 80 години след започването на опустошителната Втора световна война.

Какво се задава за децата и внуците ни?

Хора, помните ли Фучек?

Хора, бдите ли?

Comments are closed.