Д-р Брънзалов, наскоро излезе информация, че пациенти не могат да открият личните си лекари. Каква е причината за подобни твърдения, които зачестяват по празниците? Според нормативните уредби ние сме задължени.
Според нормативните уредби ние сме задължени да описваме на видно място в амбулаторията местата и телефоните, където да ни търсят, когато отсъстваме. И ние сме хора – отсъстваме, взимаме си отпуски, разболяваме се. Затова се изисква на видно място да посочим кой е заместникът ни и къде да ни търсят извън обявения график. В този ред на мисли трябва да кажа, че пациентите освен права, имат и задължения. Едно елементарно задължение на пациента е, след като си е избрал личен лекар, поне да му знае графика и да знае къде да потърси лекарска помощ извън него.
Това е изискване на Касата, но то не работи. Карат ни да си лепим по стените какво ли не, а никой не го чете. Този проблем е решен по следния начин: независимо в коя част на България се намират хората, независимо в какво населено място – голямо или малко, след като там има открита практика на общопрактикуващ лекар, е упоменато към кого да се обръщат хората извън работния график. Личният лекар не е задължен да отговаря на всеки по телефона, още повече да лекува по телефона, което освен това е опасно. Терапия се назначава, след като се проведе преглед, а по телефона никой не може да преглежда въпреки модерните технологии.
Затова, макар че този проблем отдавна е решен, всеки път, когато се зададат малко повече почивни дни накуп, се оказва, че пациентите не могат да си намерят личните лекари. Тиражирането на подобни твърдения създава негативно отношение към лекарите, а ако пациентът си запише или снима с телефона си графика на лекаря, както и кой и къде го замества, този проблем няма да го има.
Телефонът на ОПЛ дори и да му е в джоба по време на работа, не винаги може да го вдигне. Представете си, че имам пациент, когото преглеждам или му правя кардиограма и в този момент някой ми звънне, за да ме пита къде се намирам. Тези паразитни обаждания по мое изчисление са между 85 и 90%. Същевременно семейните лекари като търговски дружества са със силно ограничени средства и съответно няма персонал, който би могъл да поеме тези обаждания.
В момента със Столичното сдружение на общопрактикуващите лекари работим по проект за изграждане на колцентър. Така пациентите ще могат да получават информация или ще им бъде направена справка веднага. Има създадени подобни интернет платформи. В тях пациентите могат да си запишат час онлайн, но баба Иванка не може да го направи, затова тя се нарежда пред кабинета. И когато дойде човек със записан час, баба Иванка дали ще го пусне да влезе, след като тя чака от по-рано? Затова чрез колцентъра ще се опитаме да въведем някакъв ред, пациентите да си получават информацията, а лекарите да си работят своята работа и да не се стига до такива недоразумения като „неоткриваемото джипи“. Трябва да поясня, че колцентърът ще работи само в работни дни. Тогава пациентите ще могат да се информират и за създадената организация за почивните дни и нощните дежурства.
ОПЛ изчезват. И никой не се интересува от това. Да сме живи и здрави след 10 години, не знам как системата ще продължи да съществува, след като всеки четвърти личен лекар е в пенсионна възраст, а средната възраст е 59-60 години. Как могат да бъдат привлечени младите хора? С по-добро заплащане, по-добри финансови параметри, по-малка административна тежест, по-лесно обучение, по-бързо и адекватно да си взимат специалността. Много бих искал да взема един млад колега, който иска да работи това, да работи при мен, дори бих му платил обучението за специалност, но няма никой, който да желае.
Надежда Ненова, zdrave.net /със съкращения/