В Общинска болница “Свети Мина” – Пловдив за пореден път лекари и м. с. излязоха на протест и започнаха да подават оставки. И какво друго да се очаква, след като сестрите там са на заплата от 540 лв (под минималната), а колегите – на 740. Кой нормален човек – не лекар, а просто човек – ще стои при подобно възнаграждение? Как се гледа семейство с него; как изобщо се води дори и елементарно съществувание при подобни “доходи”?
“Няма как – ние сме търговско дружество; заплащаме с това, което изкараме от клиничните пътеки; от Касата…”, с пълно основание се оправда настоящият – пореден! – директор на емблематичната и много авторитетна болница. (Навремето там си стажувахме по не една специалност).
Формата “Търговско дружество” несъмнено вързва ръцете на което и да е ръководство, пък било то и назначено по партиен цвят (това бе не по-малко основателното обвинение на един кардиолог).
Но – така е. “Парица йе царица”, както се изразяваше г-н Неделкович от алековия пътепис до Чикаго и назад.
А навремето нас ни учеха, че в Медицината парите нямат значение; най-важното е Болният.
И отново забравихме за персонала. С пълно основание ще кажа, че никой друг в България не е писал повече от мен по щекотливия въпрос с достойното заплащане на лекарското изкуство. И – какво от това?
Младите лекари и сестри масово напускат не само сиромашките болници, но и сиромашката си Родина…
А който вкара Търговията в Медицината – и я накара да напусне Храма – да бъде анатемосан!