Вероятно всеки знае този хит на АББА – The day before you came (Денят, преди да дойдеш ти). Пуснете си го по YouTube и ако не се разплачете от клипа, значи съвремието е вкаменило сърцето ви. Той е самото съвършенство. Солистката Анита – Господ ѝ е давал, давал, изсипвал – самата съвършена красота: прекрасно, чисто лице с безупречен овал, небесно сини очи и златна коса, а гласът – на ангел, спускащ се от Небето. Дори и без да разбираш думите, смисълът им блика от мелодията: колко безинтересен и сив ти е бил животът досега, преди деня, когато е дошла Голямата Любов.
Зарових се в Интернет (който колкото сближава, толкова и задушава хората и самото човечество) да науча нещо повече за шведския състав. И, о, Господи – след 40 години раздяла те пак са се събрали!! Кликвам върху текста и замръзвам: това ли са някогашните вълшебници, които бяха завладели света през 1972-82, времето на буйната ми младост?! Жените – цели лелки. Мъжете – обезобразени, подпухнали от бира и уиски развалини. Защо им е трябвало да се събират?! По-нататък: дават интервюта – уж усмихнати, а всъщност (то им личи и без да си психолог): тъжни, потиснати, някак гузни, защото знаят, че ще разочароват хората, които навремето са ги боготворили.
Денят преди да дойдеш… Вече ще слушам тази песен-омая с един горчив привкус.
Старост, ти вече си дошла не само за Магията АББА, но и за всички нас, съвременниците ѝ. Не мога да те прокълна, защото ти си единственият начин човек да живее по-дълго; а нали всички го искаме?
Само дето не бива да виждаме нашите предишни бляскави идоли в подобен окаян вид.
За да останат в нашето съзнание непокътнати: млади, прекрасни, слънчеви.
Да не идват след Деня, в който са си отишли…
