Започна китайската Година на Прасето. Те, китайците, оприличават всяка своя Нова година на някаква животинка. Беше на Кучето, на петела, на Дракона, може би има и на Мангустата, Кобрата, Глиста, Тенията. Огромен народ, не можеш да му противоречиш.
Какви представи навява на нас, българите, едно прасе?
Първо – за една вратна или котлетна пържола; ама от онези, които ядяхме навремето – дето, като ги пържехме, умирисваха цялата махала: на едно истинско прасе, отгледано в ТКЗС с фуражни смески, а не с ГМО; щото сега не миришат на нищо, по-скоро – на найлон.
За приказката за седемте прасенца?
За Мис Пиги от анимационното филмче?
Може би, по-скоро, за мисълта на Алеко: “По-добре да си недоволен човек, отколкото доволна свиня”?
Или за поговорката “Разбира ти свиня от кладенчова вода”?
Може би, предвид постоянно мрачната и безперспективна политическа обстановка у нас, за “На всяка свиня й идва Коледата”…
Само че всяка Коледа идва и си отива бързо-бързо. А ефектът от свинските пържоли е, че напълняваме и ставаме едни мудни, бавноподвижни, затънали в корупция, леност, безперспективност, омърлени от собствената си калнаобществена обстановка..
Но нали всяка свиня се радва на калта?
