2 февруари – Петльовден

“Днес е втори февруари, ден на всичките курвари” – това подмятане чувах като дете на тази дата. Изговаряха го старите коцкаряги-ямболлии, с шеговито намигване. После разбрах, че народът я наричал Петльовден, в чест на петела.

Поверието казва, че по време на турското робство (пардон – присъствие), когато еничарите събирали най-страшния данък – кървавия, ужасените майки колели петел, за да намазват с кръвта им портите им: знак, че от този дом момченцето вече е взето. Този нечовешки данък – да отнемаш момченцето от майчината прегръдка и да го правиш еничар – е траял чак до 18-ти век.

Оттогава е жалната, пречупваща сърцата народна песен-епос “Еничари ходят, мамо”; от години не е пускана по Националното ни радио; сакън, да не се обидят либералите от Брюксел и Хелзинкския комитет; току-ниж скочили: това е “езикът на омразата”, любимото им определение.

Какви птици обаче трябва да колят злощастните самотни майки от северните страни на ЕС, за да защитават момченцата си, безцеремонно отнемани ни – съгласно правилата на зловещата Истанбулска конвенция?

Та – Ден на Петела. Чества се във варненското село Голица, където има единствения паметник на тази смела домашна птица. Какво лошо: петелът е символ на мъжката сила, на Изгрева, на Началото.

Но една палава група от “мъже, които харесват мъже” (евфемистичното определение на СЗО за “обратните”) си хареса тази дата за свой неофициален празник. Впрочем, те си присвоиха и цветовете на дъгата – тази емблема на Детството. Нищо чудно, след като някои от тях посягат и на дечицата…

Дано във всяка къща има по един сърцат Петел, който да кукурига.

Защото Европа е изкукуригала съвсем.

Comments are closed.