Т. нар. работодатели (чети: съвременните алчни капиталисти-потосмукачи) не пожелаха да приемат предложението на синдикатите (макар, че и те – едни “синдикати”; на издръжка на държавата…) да увеличат заплащането на нощния труд, който от времето на социализЪма продължава да е 25 стотинки на час.
Помня, като млад лекар (1972-78) давах десетки дежурства по болница и “Бърза помощ” (това е точното ѝ българско име, а не заменилият го русизъм “спешна”). Дежурствата по болница се плащаха 10 лв, по “Бърза помощ” – 12 лв; сиреч 1 лв на час (от 19 до 07 ч.; след което продължаваш да работиш); и то – независимо дали са в съботни или неделни нощи.
Вече като журналист, през 1980 г. във в. “Здравен фронт” публикувах миниатюрата “Ценоразпис”, в която се разказваше, как един хирург вика водопроводчик да му ремонтира чешмата; занаятчията му взема 10 лв. По ценоразписа за битовите услуги. На другата вечер същият този хирург оперира по спешност въпросния водопроводчик, за което касиерът на болницата начислява към заплатата му 80 ст. По ценоразписа за медицинските услуги. Миниатюрата бе препечатана във в. “Стършел”, а аз получих строга забележка от ресорния ни зам.-министър…
Боже, Господи, оттогава са минали близо 40 години – а ценоразписът ни си остава същият?!
Кво праим?!
