…Къде сте днеска, потомци на дедите,
пожертвали живот за свобода?
Вий бягате в чужбина от бедите.
Каква жестока българска съдба!
Христо МЕДНИКАРОВ
Да вярвам, че съм вечен, е нелепост.
Безименна изгрява утринта.
Но моята любов е моя крепост,
която ме сродява с вечността.
Любов към слънце, дъждове и вятър,
към детски смях и поглед на жена.
Любов към всеки срещнат по земята,
понесъл във сърцето доброта.
Не думите, които съм натрупал,
не битката за хляба всеки ден,
а любовта,
под своя нежен купол,
ще пази малък спомен и за мен.
Георги КОНСТАНТИНОВ
Пътувахме заедно
в слънце и мраз.
Сред хълми зелени
и облачна пяна.
Но дългият път
не остана зад нас.
Големият път
помежду ни застана.
Пристигнахме заедно.
Само наглед.
Пристигнахме чужди
на спирка позната.
И като ненужен
забравен билет
ти още ми стискаш
във мрака ръката.
Георги Константинов
