Котките

Не става реч за едноименния мюзикъл. В първата януарска събота по „Хоризонт“ слушахме напоително, поне 30 минутно интервю с някакъв симпатичен човечец, който най-подробно разказваше за своята любима. Макар че това си е личен живот, в него няма нищо лошо, освен странното обстоятелство, че ставаше въпрос за… котка. Та: как спяла, с какво се е хранела, къде скитала, как само го поглеждала със зелените си очи; цяла идилия!

Повтарям: разговорът продължи от 8,30 до 9 ч., на 5 януари. Дотогава по Националното радио не чухме и думичка за разтърсващата новина: че през 2018 г. у нас са се родили едва 44 000 бебета; при всички случаи поне половината, ако не и повечето, са на родители с небългарско самосъзнание. Без съмнение, останалата половина ще напусне Родината веднага след абитуриентския бал. НСИ така и не съобщи данните (или никоя медия не ги разпространи) за смъртността; вероятно е вече 120 000 души. Не защото не съм достатъчно добър по математика, а защото сърцето ще ме заболи, няма да направя равносметката на прираста. Но явно предвиждането ми, че след 300 години ще умре последният българин (книгата ми „Децата, без които не можем“/1988 г) ще се окаже много оптимистична.

Comments are closed.