Кеворк Кеворкян: Плевнелиев – президентът-натрапник

Новата книга на най-известния телевизионен водещ Кеворк Кеворкян изобилства от безпощадни преценки и характеристики на т. нар. „Преход“, който – ясно го виждаме след 30-годишното му безчинстване – е на път да заличи България от картата на света. Абсолютни анонимници, откровени врагове на националното достойнство и самосъзнание, бяха награждавани с най-високи постове.

Един беше селски хитрец, ловец на риба с ръце, друг – бракоразводен адвокат с китара, безспир и безсмислено бъблещ за някакви неизвестни и нему „евроатлантически ценности“, но смешният човечец, който в изборната нощ се похвали, че е спял по „паркинзите“ (?!) на Германия, докато неизвестно как е трупал милиони, окончателно погреба илюзиите ни, че все някога ще случим на държавници.

Безмилостен е Кеворкян; ако бе станал лекар, скалпелът му щеше да извършва най-тежките операции. Едновременно с аутопсията на политическия труп на въпросния палячо, авторът не пропуска да обрисува и одеозните персонажи около него, особено от служебните кабинети, които бе подредил явно под диктовката на олигархичния кръг „Капитал“. Ето и малка част от прозренията и обобщенията на Кеворкян, които няма да оставят безразличен нито един читател, милеещ поне 1/10 колкото него за Отечеството:

„Посочването е един от големите грехове на Прехода. То далеч надхвърля обикновеното опекунство. Директното Посочване е друго – и може да има далеч по-пакостни последици, особено когато Посоченият в нищо и по никакъв начин не се е доказал. Да избереш и да посочиш Нищото, е истинско безразсъдство.“

„Чухме гласовете на гейовете; очаквахме да чуем другостта и от някоя лудница или затвор.“

„Спекулантът Сорос отмъкна 1 милиард британски паунда и започна да помага на избрани демократчета в България, а сетне – и на циганите; вероятно ги е смятал за едно и също.“

„Джон льо Каре казваше, че да не обръщате внимание на Историята, е все едно да не обръщате внимание на вълка пред вратата си.“

„Целият „Дондуков“ – и отсам, на № 1, и оттам – на № 2, не струва колкото един детски живот.“

„Всъщност, кастрирането се оказа великият инструмент на Прехода – безброй идеи и постижения бяха кастрирани неумолимо.“

„В нашата политика няма нищо по-лесно от обещанията. А никой не се сеща да пита първенците ни: помнят ли поне какво са обещавали? Вярно, че те се изхитриха да говорят пределно обтекаемо, но все пак не е лошо да бъдат притискани с този въпрос.“

„Трудно е да изброим и десетина души от днешната ни Политическа Секта, които да не са били подвластни на този глад за дял от чуждата слава.“

„Тъй или иначе, Преходът приюти всякакви екземпляри.“

„Отправянето на закани е занятие с висока степен на заразност.“

„Преходът въздигна в култ бездарния и хипотетично „честен“ активист. Бездарен, обаче – наш…“

„И откъде се пръкнаха тези хорица с необикновения си талант да са готови за всичко – на момента, веднага, и за цял живот?“

„Впрочем, да имаш опит в някакво поприще стана осъдително веднага след като сините талибани взеха властта; сякаш това беше първото изискване пред техните кандидати – само тогава са добре дошли. Въртяха се из властта, ослюнчваха всичко в нея, прибраха каквото могат, разсипаха държавата – и дори не поумняха; дори и сега не са в състояние да видят нещо сбъркано в деянията си, като оставим настрани факта, че повечето от тях по начало си бяха сбърканяци; но те и това не са осъзнали.“

„Едно може да се признае на този човек (Филип Димитров, бел. Т. Н.): той е от погребалните агенти на СДС.“

„След като „пълна бъркотия“ се оказа Терминът на 2102 г. (според Оксфордския университет) – кой пък беше българският термин на годината, след като извечно живеем в бъркотия? „Гъзолизане“ – добре ли звучи?“

„Едно от най-големите чудеса на българския Преход е – как довчерашни комунистически правоверни се превръщат в демократи за чудо и приказ?“

Буквално от всяка страница на книгата (която бързо изчезна от книжния пазар!) блика от подобни горчиви прозрения за нашето днешно общество и т. нар. „Преход“, който опропасти държавата и обезвери народа. Всички ги виждаме, но малцина са тези, които биха ги посочили по-точно и безкомпромисно от Кеворкян.

Страниците в тази книга прогарят съвестта ни. Защото тя далеч не се отнася само до смешника, който седя в президентското кресло и безотговорно унижаваше държавата, наричана от акад. Лигачов „Държава на Духа“; те шамаросват почти всички от т. нар. „политическа класа“. Но тя, както е известно, не обича да чете книги.

Comments are closed.