Циганчетата могат, българчетата – не

Случайно гледах по ТВ „Европа“ кратък репортаж от един цигански (или – ромски, все едно) квартал (за съжаление, включих късно и не разбрах кой е той), където циганчетата започваха учебния си ден с пеене на химна; повечето – с ръка върху сърцето.

Значи – можело!? От години предлагам на соросоидното МОН да въведе този ритуал задължително. Така започват деня си учениците в САЩ, Австралия, Турция. Навремето ние влизахме в клас с „Питат ли ме де зората“ (за тези, които са прочели само 2-3 книги през живота си, ще уточня: песен по стихотворението „Де е България“, на Вазов). Разбира се, от великото МОН не получих ни вопъл, ни стон.

Бях потресен от един репортаж от някакъв концерт на чалгаджии пред препълнения площад на… националния ни Храм „Ал. Невски“. Публиката – хиляди тийнейджъри, пееше с пълно гърло заедно с тях; значи – знаеха песните им наизуст. Я, някой да беше подел „Вятър ечи, Балкан стене“ или „Тих бял Дунав“, дали щяха да го последват?

Видяното по ТВ „Европа“ навява и на други, не по-малко мрачни мисли: дали химна не се пее от наши бъдещи държавници?… Щото след 20-тина години ще станат мнозинство.

Но – след като го знаят наизуст и го изпълняват с такъв мерак, съм спокоен за Майка България…

Comments are closed.