Учителка прелъстява ученик – как да го наречем?

Наскоро гледах по един американски телевизионен канал, където представят само истински криминални случаи, следната история. 

Учителка в един неголям малък град, при това – семейна, с цели 4 деца! – взема под своя „опека“ 13-годишния си ученик, смугъл пришелец от островите Самоа, само защото рисувал добре. Още едно уточнение: тя е дъщеря на вече покоен сенатор, затова е достатъчно известна в областта! Дотук – нищо интересно; само дето… тази мис започва любовна афера с юношата бледен (всъщност – доста черен…). Да, но той е неопитен, за първи път му е – и ѝ прави бебе… Своего рода перифраза на „Деца раждат деца“, отнасящо се за нашите цигански, пардон – ромски момичета, в – „Деца правят деца“ (за момчета).

В града и областта избухва мощен скандал. Прелюбодейката тръгва да се развежда; но я арестуват (в Америка, както се знае, блюстителите на реда не си поплюват) и обвиняват в прелъстяване на непълнолетен; а от училището, то се знае, я уволняват. Многодетната майка ражда бебчето на момчето и обещава, че няма повече да се среща с него. Но докато тече следствието, се събират „на свиждане“ в колата ѝ, където отново я арестуват за нарушение на реда. Закъснели са – през тези 10-тина минути майчето е забременяло пак… (Каква пък неустоима оплодителна способност на аборигените от Самоа?!)

Лепват ѝ цели 7 години затвор (нали се разбрахме: в Щатите са безкомпромисни, в т. ч. и към палавите учителки.) След време порасналите нови дъщерички-полуамериканки-полусамоанки ѝ отиват на свиждане и ѝ казват, че татко им я моли да се оженят. Разликата им е 25 години! Даскалицата се съгласява; свещеникът на затвора ги венчава, но не я пускат, докато не излежи докрай присъдата си.

И в момента щастливите младоженци разказваха, без задръжки, сияещи и тържествуващи, историята си от екрана.

„Любвы все возрасты покорны“, казваше Пушкин. „И все страсты“, ще си позволим да добавим ние, но ще млъкнем засрамени. Кой ни дава право да съдим другите? Пък и нали Исус ни учеше да се обичаме? Да се обичаме – да, но по този начин ли?!

Наистина – неведоми са пътищата на Любовта и страстите човешки. Описвал съм безброй случки на неразбираеми (поне за мен) човешки увлечения и залитания в книгите си „222 любовни лекарски истории“, „За сърцата, що се любят…“, „Съдебните лекари разказват“, „Болестите и сексът на държавниците“, „Небесното избухване“ и пр.; обсъждал съм ги, чудел им съм се, възмущавал им съм се (когато са причина за убийства или самоубийства), но никога не съм си позволявал да ги осъждам („Та кой съм аз, че да съдя хомосексуалистите“, както казва Папа Франциск, когото дълбоко не уважавам), а само – да ги разбирам (доколкото мога, както казва Вапцаров).

Но в този случай става въпрос не за хомосексуалисти (защото тези, двамата, определено не са обратни), не и за прелюбодеянието, изкушението и съблазънта, а за опорочаването, което една възрастна жена, при това – учителка, още веднъж при това – семейна, за трети път още веднъж – многодетна майка, си позволява да приложи спрямо един далеч не зрял, абсолютно неопитен във всяка житейска област юноша. Правилно са преценили американските магистрати: това е деяние укорно и подсъдно откъдето и да го погледнеш; пък и не са една и две тамошните неудържими учителки-прелъстителки, които пъхат в затвора за 7-8 години за подобни деяния.

Ще се сетите: „Чакай, чакай. Та нима това не е сторила навремето и днешната президентша на Франция? И тя – семейна жена, многодетна майка. И тя взема под лична опека невръстен свой ученик, защото е талантлив актьор-самодеец. И тя го прелъстява, макар че е непълнолетен. И тя се развежда заради него и го води пред олтара. Защо тогава не са я осъдили; ако беше американка, щяха да я пъхнат зад решетките за няколко години.“

Да, разликата е единствено там, че бъдещият държавен глава не ѝ прави бебе. Но пък осиновява нейните деца; нищо, че едно от тях е негова съученичка; сигурно и на един чин са стояли. Тя, значи, сигурно му е давала да преписва от нейните тетрадки; той пък да вземе да ѝ отнеме таткото и да ѝ стане татко, вместо него…

Късно е да бъдат сигнализирани френските съдебни власти за този конкретен случай.

Но мен, като автор на книги с подобни приключения, лекар и бивш кръжочник по психиатрия от времената, когато бях студент-медик, ме интересува с какъв термин е най-подходящо да бъдат определяни те? „Педофилия“ – е понятие, обозначаващо престъпно сексуално влечение и деяние на възрастен мъж спрямо дете (момиченце или момченце). Т. е. отнася се до мъж – и няма как с него да бъде замерена възрастна жена, посегнала към неопитен юноша (макар че може да му бъде майка, че дори и баба). За подобни случаи предлагам: „макронофилия“. Спрямо непълнолетни ученици, които бленуват за своята възрастна учителка и я смело я обладават, би бил подходящ терминът „Макронов комплекс“, по сходство с популярния „Едипов комплекс“ (либидо на син спрямо собствената му майка).

 

Нека чуем мнението на Българската психиатрична асоциация…

 

Не бих бил специалист по социална (обществена) медицина, ако не допълня това свое предложение със следния извод: а редно ли е подобни индивиди с явно сбъркани (или поне – неприемливи от хората със здрави семейства, създаващи и отглеждащи собствени деца) сексуални влечения и практики, да управляват цели държави, че дори и континенти? Защо да го крия: имам предвид и бездетната Меркел, разбира се. Значи: не могат едно свое дете да направят, развеждат многодетни майки и живеят с тях – а искат да командват останалите нормални стотици милиони?!

Няма как подобно изискване да се узакони с декрет.

Но поне избирателите да мислят, преди да гласуват.

Comments are closed.